Да се борим или да се откажем?

В последните години много се говори за така наречените меки или още наречени преносими умения. Една от тезите е, че те са поне толкова важни, колкото и професионалните умения и квалификацията на работещите.

Меки умения се наричат всички, несвързани с конкретната специалност умения.

Когато говорим за меки умения, във една компания е много важно те да бъдат притежавани, както от лидерите, така и от служителите. Едно от най-важните сред тях е емоционалната интелигентност (ЕИ) или емоционалният коефициент.

Това до голяма степен е така, защото тя може драматично да повлияе на способността ни да взаимодействаме ефективно с другите и по този начин има пряко влияние върху благосъстоянието и производителността на цялата група. Така че не е изненадващо, схващането ви за емоционалната интелигентност трябва да отиде по-дълбоко от това, което чувате от диспенсъра за вода, докато си наливате.

За да разберем кое е най-важното или не добре известно за емоционалния коефициент, Inc.com се обърна към Кери Гойет, сертифициран анализатор за професионално поведение и съдебен интервюиращ.

Гойет също така е автор на Неочевидното ръководство за емоционалната интелигентност и е установил подход, който развива емоционалната интелигентност на работното място.

Ето няколко наистина важни неща, които всеки лидер трябва да знае за една по-добра среда в офиса:

1. Емоционалната интелигентност, вземането на решения и адаптирането вървят ръка за ръка

Хората понякога вярват, че емоционалният коефициент е просто добрата способност за разпознаване на това, което другите усещат. Но Гойет обяснява, че от гледна точка на невронауките, този коефициент е интелигентното използване на емоцията за вземане на по-добри решения и по-ефективно адаптиране към средата - тоест първо трябва правилно да бъдат разпознати чувствата, след което се селектират подходящи за контекста решения които са от полза за вас, други или в най-добрия случай - и двете страни.

Нещо повече, казва Гойет, трябва да се остави настрана мита, че ЕИ е нещо, което просто е „хубаво да имаш“ или черта, върху която да работиш, „когато имаш време“.

Тъй като повечето ежедневни решения се вземат в емоционалните центрове на мозъка и понеже способността ви да се свързвате социално и да извличате най-доброто от другите, определя колко добър лидер ще бъдете, не трябва да чакате развитието на емоционалната интелигентност от само себе си. Имате нужда от нея сега, за да достигнете пълния си потенциал.

2. По-високото ниво на ЕИ може да ви поддържа емоционално и физиологично спокойни

Гойет обяснява, че има две основни мозъчни системи, които ни помагат да разберем дали нещо представлява заплаха и съответно да инициираме ответен емоционален отговор - амигдалата, която е част от лимбичната система, и инсулата, която следи физиологичните промени и какво се случва с органите ни, докато изпитваме чувства.

И когато възприемаме нещо като заплаха и чувстваме страх или тревожност, се задейства стресовият отговор „fight or flight” (да се борим, или да се откажем), който включва сложни промени, като повишени нива на адреналин и кортизон. Това ни прави по-бдителни и създава връзки, които се превръщат в енергия, когато е необходимо да избягаме от възприеманата опасност.

За съжаление, това също означава, че лимбичната система започва да отстоява контрола и залива префронталната ни кора - тоест „мислещата“ част от мозъка ни - с глюкоза. Впоследствие способността да прилагаме логика може да спадне с цели 75 процента.

„Стресът прави невъзможно регулирането на емоциите по ефективен, продуктивен начин, което отслабва способността за решаването на проблеми, редуцира творческото и стратегическо мислене и ви прави по-малко синергични и по-концентрирани върху себе си.“

Имайки предвид всичко това, Гойет казва, че наличието на по-високо ниво на ЕИ може да бъде донякъде защита срещу стрес. Хората с по-висока ЕИ използват мислещата част от мозъка си изключително добре като оценяват всичко в около тях. Те могат да определят безпроблемно дали нещо е реална заплаха, преоценявайки и анализирайки ситуацията, вместо да позволят на лимбичната система да ги управлява по подразбиране. И това в крайна сметка ги държи под контрол на физиологичния отговор, който мозъкът им дава спрямо това, което се случва около тях.

3. Емоционалната интелигентност е спаднала, но никога не е късно да промените този факт

В книгата си „Емоционална интелигентност“ Даниел Големан твърди, че въпреки че IQ е нараснал 24 точки в демографските показатели в Съединените щати от 2018 г. насам (скалата на IQ варира от 0 до 160+, като 100 е средното ниво), емоционалната интелигентност намалява. Имайки това предвид, Гойет посочва, че т. нар. „милениали“ (поколението от средата на 90-те до началото на 2000-те години) до голяма степен са били оформени от културата „аз“, заобиколени от технологии, които са променили качеството им на фокусиране и социалното им свързване.

Добрата новина обаче е, че ЕИ е пластична и индивид от всяко поколение, дори „милениалите“, могат да се справят по-добре.

„Учените, изучаващи мозъка ни показват, че невропластичността или способността на мозъка да научава нови неща е възможно през целия живот на човека. Може би е по-трудно да промените поведението, когато сте по-възрастни, защото оформянето на навици изисква време, но това не ви прави неспособни да увеличите ЕИ“, казва той.

4. Умишлената целеустременост прави разлика в подобрението на емоционалния коефициент

Емоционалната интелигентност за съжаление е предмет на ефекта на Дънинг-Крюгер. Това е когнитивно пристрастие, при което хората са склонни да вярват, че са по-умни, отколкото са. Те не могат да забележат липсата на компетентност, тъй като не притежават необходимите умения за това.

„Едно от предизвикателствата за подобряване на ЕИ, казва Гойет, е, че обикновено хората, които трябва да изграждат емоционална интелигентност, не мислят, че имат нужда от нея, и обратното. Изследванията показват, че самосъзнанието е от решаващо значение за подобряване на емоционалната интелигентност“.

Така че като лидер, не отхвърляйте автоматично оценките, с които сте понижили ЕИ - може да не успеете да видите степента на вашия собствен проблем. И ако можете да видите недостиг в други, трябва да намерите любезни, основани на доказателства начини, за да им покажете реалността на тяхното текущо състояние на техния емоционален коефициент. Оттам нататък става въпрос за сътрудничество за разработване на ясен и структуриран план за подобряване.

.....................

Уанда Тибоду, основател на Takingdictation.com, за Inc.com

Редактор: Цветелин Димитров