Нека си помисля...

„Задавайте въпроси и споделяте мислите си“, съветват експертите по бизнес комуникация. „Това ще даде тласък на кариерата ви“, казва те.

Когато обаче поемете инициативата и се поставите в центъра на дискусиите в офиса, вие получавате отговори, които са комуникационния еквивалент на изстиналото кафе. Те са меко казано разочароващи и от тях рядко има полза. В тези моменти човек започва да се пита какво се е объркало и дали той има вина за това.

Според комуникационния експерт и автор на “Do Nothing: How to Break Away from Overworking, Overdoing, and Underliving“ Селест Хедли причината за всичко това се крие във факта, че когато трябва да дадат отговор или да вземат решение на мига, хората избягват конкретните и окончателните изказвания. Проблемът в този подход е, че неясните отговори могат да бъдат възприети и разчетени по няколко напълно различни начина, което може да обърка хората, към които са адресирани.

„Хората понякога не казват това, което всъщност имат предвид, защото се страхуват от това каква ще бъде ответната реакция, ако са напълно искрени“, казва Хедли.

Макар че в повечето случаи тези притеснения са неоснователни, естествената ни склонност да отбягваме конфликтите обикновено надделява.

Ето няколко често срещани на работното място фрази, които не означават това, което мислите.

„Нека си помисля“

Този отговор може да бъде предвестник на позитивно развитие, или пък точно обратното, казва организационния психолог Ръсел Тъкари. Тази фраза може да означава три неща: събеседникът ви е приел казано от вас като предизвикателство към статуквото, той е харесал идеята ви и иска да я превърне в реалност или пък просто ви е дал някакъв отговор, за да спрете да го занимавате.

Разкодирането на тази фраза започва с поставянето на казано в контекст, коментира Тъкари. Ако комуникацията е между мениджър и неговия подчинен, то ръководителят може да е бил обучен да си оставя време за размисъл, преди да вземе окончателно решение. Другият вариант е той просто да не знае как да отговори и да печели време, за да се запознае по-добре с темата. Ако властовата динамиката е обърната и човекът, който използва тази неясна фраза е на-ниска позиция в компанията от този, който му задава въпрос или му предлага някаква идея, то първият най-вероятно има чувството, че не може да каже „не“ на началника си и опитва да отложи темата във времето.  

След като вземете предвид ролите и статуса на участниците в комуникацията, второто нещо, на което трябва да обърнете внимание, е езика на тялото и тона на гласа. Изглежда ли човекът развълнуван от предложението? Разпитвали ли за допълнителни детайли? Ако отговорът е да, то той най-вероятно наистина има нужда от време „за да помисли“ върху казаното. Ако езикът на тялото и тонът на гласа показват желание за прекратяване на комуникация, то тази фраза се използва под формата на извинение.

 „Бих искал…, но сега съм зает“

Колко често сте чували някой да използва „Зает съм“, като извинение? Колко често сте го правили самите вие?  Най-вероятно не веднъж или два пъти. Когато обаче тази фраза е използвана като начин да кажете „не“, то то придобива по-различен смисъл, казва Алиса Карпентър, коуч по кариерното развитие на служителите. Според нея ако получите този отговор повече от два-три пъти, то човекът, с който общувате, се опитва да се отърве от вас.

Възможно е обаче изразът да крие и по-дълбок замисъл, твърди Хедли. Обърнете специално внимание на типа на поканите, които събеседникът ви отказва с тази фраза. Може би той не иска да излезе на бар с вас и вашите колеги в петък вечерта, защото има малки деца, за които трябва да се грижи, но пък с удоволствие би приел покана за обяд в друг ден.

„Понякога човек просто не намира добра причина да каже „не“. В повечето случаи е добре просто да го оставите на мира, но ако смятате, че има някакви външни обстоятелства, които са причината за неговия отказ, то може да прехвърлите топката в неговото поле и да му позволите да вземе решение за следващото събиране с колегите или за някаква друга съвместна дейност“, казва тя.

„Звучи интересно“

Интересно ли е наистина това, което сте казали, или току що събеседникът ви се е присмял? Двата варианта са еднакво възможни, казва Тъкъри. Ключът към истинският замисъл зад този коментар може да бъде открит в историята, контекста и жестовете, които го придружават, добавя той.

Понякога „интересно“ е словесен тик. Това са думи, които запълват празнините в комуникацията без да дават конкретика, която може да доведе до конфликт.

За да разберете какво точно има предвид човекът, който ви е отговорил с тази фраза, трябва да анализирате историята му взаимодействия с вас и с останалите. Склонен ли е да подхожда пасивно-агресивно и пренебрежително в комуникацията си с хората? Това може да са сигнали, че той използва тази фраза иронично. Може би най-категоричните сигнали идват от мимиките и жестовете, от емоциите, които може да видите по лицето на човека, когато той чуе вашите думи. „Ако шефът ви каже „звучи интересно“, а същевременно с това си мисли, че предложението ви е идиотско, това ще си проличи по лицето му“, казва Тъкъри.

Макар че ясната комуникация е от ключово значение на всяко работно място, неяснотата и двусмислието, умишлено или не, често се промъкват в общуването ни. Използвайте уменията си за наблюдение и познанията за хората около вас, за да разберете какво същност ви казват те, когато използват неясни фрази.

.......................

Гуен Морън, съавтор на „The Complete Idiot's Guide to Business Plans“, за FastCompany.com

Редактор: Георги Георгиев