Точки на привличане

Повечето от нас са работили или за страхотни лидери, или за не особено добри шефове. Може да мислите, че оценката ви за вашия мениджър се базира само и единствено на вашите и неговите личности черти и качества, но истината е че науката също играе важна роля.

„Организациите, включително нашите работодатели, ни принуждават да сключваме социални договори с хора, с които обикновено не бихме имали взаимоотношения – шефове, колеги и клиенти“, казва Шери Малуф, автор на „Science and the Leader-Follower Relationship“.

„Някои от тези връзки са добри, а други не. Ако разберем науката зад тях ще разберем и динамиката им“, добавя тя.

В своята книга Малуф анализира тънкостите във взаимоотношенията лидер-последовател, за да разбере защо някои от тези връзки стават успешни, а други се провалят

Разбиране на системите

Системната наука включва очертаването на граниви около нещо, за да може даде проблем да бъде обсъден. „Ако в къщата ми е студено, можем да начертаем граници около отоплителната система, за да разберем кои компоненти са се повредили. Физическите системи са лесно разпознаваеми“, обяснява Малуф.

Когато обаче става въпрос за взаимоотношения с хора, нещата стават по-сложни. Обикновено тези връзки не могат да бъдат ограничени само до една система.

„Когато работите в организация осъзнавате, че тя се състои от много системи, като например счетоводство, продажби и връзка с клиенти. В рамките на организацията обаче съществуват и социални системи – каква роля играете, с какви хора работите как си вършите работата и тн. Това са много сериозни системи“ , казва Магалуф.

При лидерите и последователите има препокриване и взаимодействие на системите. „Те трябва да виждат по-голямата картина и същевременно с това да могат да се фокусират върху малките детайлите на всеки проблем или връзка“, добавя тя.

Мозъчни преки пътища

Мозъкът обича модели, които се базират на дългосрочни преживявания. Това води до подсъзнателно мислене, което хората наричат предчувствие или интуиция.

„Изследванията на социалното познание (social cognition) анализират автоматичните реакции на мозъка и биологичните структури, които влияят на начина, по който действаме във взаимоотношенията си с другите. Социалното познание също така разглежда как организираме информацията за себе си и за другите. От това зависи дали намираме връзка с тях“, казва Малуф.

Тя дава пример с разделянето на хората като част от „нас“ и „тях“. При контактите с човек от групата „нас“ мозъкът отделя хормона окситоцин, който насърчава доверие,  щедрост и сътрудничество. Когато контактуваме с някой от групата „тях“, ставаме по-агресивни и по жестоки.

Преките пътища включват и очаквания за това как другите би трябвало да се държат. Мозъкът не иска да създава нови модели за всяко взаимодействие с другите, така че той автоматизира процеса, насочвайки се към най-често срещаните типове на поведение сред тези хора.

„Например, ние обмисляме дали ръководителят ни отговаря на умствения ни модел за това как би трябвало да се държи един лидер. Подсъзнателно ние от проверяваме за определени черти и качества по списък, за да преценим бързо дали искаме да изградим връзка“, казва Малуф.

По думите й лидерите правят същото със своите подчинени. „Те имат идеализирана представа за това как изглежда идеалния последовател. Ако техните подчинени не отговарят на тези критерии, те вероятно няма да инвестират много време в тях. Това е подсъзнателен акт, но в крайна сметка той елиминира от живота ни хора, защото те просто не отговарят на идеализираните ни очаквания“, добавя тя.

Сглобяване на пъзела

След като вече знаете как работи мозъкът ви може да осъзнаете по-добре собствените си мисли и действия.

„Ако имате проблеми във взаимоотношенията си с някой имате два варианта – да общувате с него с идеята, че никога няма да изградите връзка, или да опитате да поставите на страна предубежденията си и да създадете ново взаимодействие на момента“, обяснява Малуф.

Независимо дали работните ви отношения се дължат на целенасочени решения или на подсъзнателни избори, те играят критична роля за вашата продуктивност, мотивация, ангажираност и щастие.

„Ако връзката ми с шефа е неприятна, ставането от леглото и отиването на работа се превръща в предизвикателство. Когато говорим за лоши шефове ние обвиняваме ръководителите. Взаимоотношенията обаче са в пространство между хората, като всеки от нас е отговорен за половината от него“, казва Малуф.

Според нея организациите трябва да обучават хората не само как да бъдат лидери, но и как да бъдат последователи.

„Виждаме, че компаниите учат лидерите да бъдат по-емоционално интелигентни и автентични. Забравяме обаче че имаме лидер, последовател и трета страна – връзката помежду им. Може да продължите да създавате нови модели на лидерство, не те няма да допринесат за разрешаването на проблемите във взаимоотношенията.“, казва тя, като добавя, че за тази цел е нужно разбиране на науката зад връзките.

....................

Стефани Воза за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев