Спасителен план срещу шефа от ада

Малко неща са по-ужасни от това всеки ден да отиваш на работа, депресиран от мисълта, че ще трябва да се изправиш пред шефа от ада. Основателите на бизнеси се отличават с особено ексцентрични характери – и рядко печелят наградата за Най-добрия Началник. Добрата новина е, че не е нужно да продължавате да живеете така. Спасение има.

Специалистът по бизнес растеж Лес Макеън предлага план от пет стъпки, който ще ви помогне да оцелеете под диктатурата дори на най-злобния мениджър.

1. Преценете дали не е толкова лошо, че да напуснете. Едно е да се мъчите с лош шеф. Съвсем друг кръг от ада обаче е да сте хванати в капана на отчаяната, обезсилваща действителност на дилемата какво да направите по въпроса. Първата стъпка към подобряването на ситуацията е да вземете едно фундаментално решение – ще останете ли, или ще напуснете? Разбира се, при такъв важен избор трябва да се вземат предвид много индивидуални фактори – финансовият удар, който ще понесете, възможностите за нова работа и др. Основното правило обаче е просто – ако проблемите с шефа ви са толкова дълбоки, че поглъщат целия ви живот, вероятно е дошъл моментът да продължите напред.

2. Ако оставате, бъдете позитивни. Ако проблемите с шефа ви са болезнени, но не и всепоглъщащи, бихте могли да останете на мястото си и да си изградите напълно приемлива работна среда. Това е възможно обаче само ако изградите добра основа. Тази основа е личното ви доволство. Ако всеки ден идвате на работа разтревожени, недоволни, нещастни, вероятността да изградите позитивна среда за себе си е много малка. Така че, ако сте решили да останете, съзнателно решете да останете и позитивно настроени. Не мислете за дразнещите навици на шефа си и не участвайте в негативните обсъждания и дейности в офиса. Ако откриете, че това е невъзможно, върнете се на точка първа.

3. Разберете какво изгражда доверието. Ключът към изграждане на положителна среда, колкото и некомпетентен и дразнещ да е началникът ви, е следният: освен ако човекът не е пълен социопат, винаги може да се намери някакъв начин, база, процес, чрез който да спечелите доверието му.

Сближаването с кошмарния шеф няма да бъде приятно или изпълнено с достойнство занимание. Вероятно ще трябва да го оставите да си приписва всичките ви заслуги, или да му позволите да ви третира като личен асистент, или търпеливо да изслушвате постоянните му самохвалства. Каквото и да е, стига да не е съвсем унизително, грешно или жестоко, работата ви е да го откриете и, с известно потискане на най-добрите си инстинкти, да го използвате, за да изградите доверието на началника към себе си.

Ако обаче шефът ви очаква от вас наистина ужасни неща, които ви унижават и противоречат на човешките ви и работни принципи, върнете се на точка първа.

4. Създайте си автономност, базирана на доверието. Когато спечелите доверието на началника си, изтъргувайте тази валута за нещо много по-полезно за вас – автономността.

Използвайте хитри въпроси като „Защо аз да не поема понеделнишката среща вместо вас, за да можете да отидете на голф?” или „Дали да не започна работа върху представянето на новия продукт през лятото – зная, че тогава имате много планове със семейството си?”. Така ще си отворите малки прозорчета на независимост.

Започнете на дребно. Не плашете шефа си и използвайте първите си инициативи, за да го накарате да ви вярва още повече – приключвайте задачите навреме и, преди всичко, не сервирайте неприятни изненади.

5. Останете под радара. Сега вече имате изградено лично пространство. Притежавате както доверието на шефа си, така и нарастваща самостоятелност. Следващата стъпка е да определите граници, между които можете да бъдете щастливи и доволни, без да предизвиквате ужасния си шеф. Нека отговорът на въпросите от третата точка да ви служи като пътеводна светлина. Ако откриете, че началникът ви няма доверие – пазете се.

Източник: OpenForum