Можеха ли да оцелеят динозаврите

Учени, изследващи кратера Чиксулуб, възникнал преди 66 млн. години при падането на астероид, смятат, че имат отговор защо динозаврите са изчезнали толкова внезапно.

За откритието разказва филмът на Би Би Си „Денят, когато динозаврите измряха“, който телевизията ще покаже след няколко дни.

Учените са извлекли образци от скалите под Мексиканския залив, където е паднал астероидът. Точно тези скали разказват за събитията на Земята на границата между Креда и Палеогена.

Гигантски астероид с диаметър около 15 км е паднал на полуостров Юкатан – по-лошо място и време за катастрофата просто не е можело да има, твърдат учените.

Крайбрежните морски води там са плитки, а това означава, че в атмосферата са били изхвърлени колосални количества сяра от минералните глини.

В резултат на огнената буря, избухнала след падането на астероида, започнал продължителен период на „глобална зима“.

Дали резултатът би бил друг, ако астероидът бе паднал другаде?

"Иронията е в това, че причината за изчезването на динозаврите не е размерът на астероида, не е силата да удара и дори не са глобалните последици от този катаклизъм. Причината е мястото на удара“, казва един от водещите на филма.

Ако астероидът бе паднал буквално няколко десетки секунди по-рано или по-късно, е щял да падне не в плитките води край брега, а в дълбокия океан. Това би предизвикало изпаряването на значително по-малко количество скали и на смъртоносния калциев сулфат, отделен от Земята при удара.

Тогава облакът прах щеше да е по-малко плътен и слънчевите лъчи щяха да проникнат до повърхността на Земята. Това значи, че глобалният катаклизъм е можело да не се случи.

В този студен и тъмен свят храната в океана изчезнала за седмица, а след още малко време – и на сушата. Когато на планетата храната за динозаврите свършила, те имали много малък шанс за оцеляване, обясняват учените.

Скалните проби, извлечени от дълбочина 1300,  били силно деформирани от чудовищното налягане, предизвикана от удара.

Екипът на професорите Джо Моргън и Шон Гулик се надява при анализа на материалите  да възстанови картината на падането на астероида и последвалите промени в околната среда. На мястото на удара се образувал кратер с диаметър около 200 км и дълбочина от няколко километра. Центърът на кратера отново се издигнал и пак потънал, образувайки вътрешен кръг. Днес по-голямата част от кратера е под крайбрежните води, под 600 метра шелфови отлагания.

Според учените енергията, отделена при образуването на кратера, е била равна на около 10 млрд. ядрени бомби, подобни на бомбата, унищожила Хирошима.

Каменоломна в Дю Джърси, САЩ, в която са открити над 25 000 фрагмента от вкаменели живи същества – свидетелство за масовото измиране след катастрофата, сочи че, древните животни са измрели мигновено. Може би дни, седмици, месеци, но не и хиляди години. Това по мащабите на времето означава „едноминутно събитие“, казва друг водещ във филма.