Мъглата около парите на КТБ започва да се разсейва

Не е необходимо да си специалист по висши финанси, за да си дадеш сметка как аферата около фалита на елитната Корпоративна търговска банка се оказа поредния маньовър с цел да се откраднат пари от обикновения данъкоплатец. И да се налеят в джобовете на хора и организации от задкулисието в България. Банката затвори гишетата си на 20 юни 2014г., съдът я обяви в несъстоятелност, а нейният собственик Цветан Василев се укри в Сърбия и още е там.

Всичко беше явно изиграно по сценарий и днес никой не може да разсее подозрението, че банката бе доведена умишлено до фалит. Но понеже нещата замирисаха прекалено на гнило, през последните дни се подхвърли биберон на обществото, за да се успокои и да затаи дъх в очакване на справедливост. Синдиците на КТБ публикуваха списък на вложителите в КТБ. Излязоха наяве прелюбопитни факти – над 180 съдии и над сто прокурори са имали депозити в банката. Много са също имената на политици, депутати, кметове и общински съветници, експерти или техни близки, участващи в държавни дружества – все лица, които по закон са задължени да декларират всяка година имуществото си. Редица медии веднага определиха КТБ като „банка на магистратите и задкулисието”.

Не закъсня реакцията на ВСС. Неговата етична комисия обяви, че ще поиска Сметната палата да направи съпоставка с декларираните от магистратите доходи и техните депозити в КТБ. Министърът на финансите Владислав Горанов пък настоя да бъде разсекретен докладът на компанията за разследване на банкови фалити Alixpartners, която бе наета през лятото на миналата година, за да извърши проверка в КТБ. Странно, защото самият министър Горанов дни преди това категорично се противеше на разсекретяване на доклада, защото щяло да „навреди на процеса по събиране на вземанията на банката”. Сега е ред на Сметната палата, на данъчните власти, а защо не и на ДАНС, да започнат проверки по публикувания списък.

Но както се казва, като кажеш „а”, трябва да кажеш „б”. „Списъкът – биберон” на вложителите в КТБ скоро ще омръзне и ще бъде изплют. Ще трябва да се огласи далеч по-важният списък, този на публичните и непубличните лица, които са получавали необезпечени кредити, за да се види къде са отишли милиардите на фалиралата банка. Така ще се разсее мъглата около нея ще се отговори на въпроса „Кой източи КТБ”. Ако това стане, в което дълбоко се съмнявам, ще има със сигурност не само финансови, но и политически катаклизми. И данъчните, и Сметната палата, и ДАНС ще се хванат за главата, както се казва, защото няма да знаят от къде да започнат операцията „Чисти ръце”.

Както отбелязват някои наблюдатели, със случая КТБ за пореден път в годините на прехода след падането на тоталитарния режим се направи задкулисно преразпределение на икономически ресурси в страната. Играчите са много и са по високите етажи на властта. Те няма да позволят да се освети изцяло истината около фалита на КТБ. Защото ако това стане, ще се подкопаят устоите на задкулисието и корупцията, които изглежда управляват политическата, икономическата и правосъдната система на страната.

Атанас Ценов, БНР