Хампарцумян: С тавана на лихвите можем да очакваме бум на кварталното лихварство

„Въвеждането на таван на годишния процент на разходите по кредитите няма да повлияе на банковата система, но в сектора на бързите кредити ще предизвика бум на кварталното лихварство, което ще бъде чисто криминално”. Това заяви в интервю за „Дарик” Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на търговските банки в България и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк.

Припомняме ви, че в сряда депутатите приеха окончателните промените в Закона за потребителския кредит. С тях се въвежда таван на лихвите на потребителските кредите, катовече се включват и тези до 400 лева, известни като бързи кредити.Таванът за лихвата ще е около 50% или пет пъти законната лихва, която в момента е 10,04%. Освен това депутатите решиха да отпаднат редица такси, сред които и наказателна такса за предсрочно погасяване на кредит.

Вижте още: Без наказателна такса за предсрочно погасяване на кредит

Хампарцумян обясни, че с новите текстове, които позволяват предсрочното погасяване на кредит без такса с изключение на първата година, когато банката ще получава до 1% от заема, няма да стимулира конкуренцията между банките и по-лесното рефинансиране.

„Предсрочното погасяване е нарушаване на договор, което би трябвало да има някаква компенсация. Ако ние узаконяваме безплатното нарушаване на договор, мисля, че не е добра идея, но освен това имаме държавни такси, нови оценки, нотариални такси и т. н. Всичко това трябва да бъде направено безплатно, за да стане толкова лесно, колкото депутатите си мислят", обясни Левон Хампарцумян.

Той допълни, че в момента тенденцията за лихвите и по депозитите, и по кредитите е плавно надолу.

„Не мисля, че е ясна на потребителите, защото това предполага определени професионални познания. Също така тези смешни текстове за размера на шрифта - ако вие не разбирате един език, например финландски, и един текст е написан с дребен шрифт на финландски, и аз ви го напиша с много голям шрифт, той няма да стане по-разбираем".

Банкерът допълни, че честата промяна на законодателството води до несигурност на средата, „а това не е в полза на конкурентоспособността на икономиката ни”.