Перфектната буря за строителния сектор

Скандалите в пътния сектор през изминалите две години са толкова много, че обществото претръпна в постоянната какофония и взаимни обвинения на строители, управляващи, опозиция. Патовата ситуация в пътното поддържане покрай наследени проблемни договори върви ръка за ръка със закъснял бюджет за 2022 г., забавени оперативни програми за новия програмен период и инвестиции по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост и политическа криза. За капак цените на материалите удариха рекорди, поставяйки под риск довършването на стотици заварени обекти.

Търсенето на виновни по темата ще продължи, но по-интересно е какво ще направи с наследените проблеми служебното правителство. Изборът на регионален министър тук не бе изненада. Очевидно и в този ресор е бил търсен човек, който е запознат и лесно може да влезе в управление на процесите. Новият министър Иван Шишков бе заместник-министър в екипа на Виолета Комитова в служебния кабинет миналата година. Напълно е запознат с най-горещите теми –
ин-хаус възлагането на магистралите и наддоговорените с милиарди договори за пътно поддържане. На дневен ред е и изготвянето на методика за актуализация на договорите в сектора заради инфлацията. Какви подводни камъни може да очаква Шишков в тази ситуация?

Казусът „Хемус“ и ин-хаус поръчките

Кабинетът „Петков“ буквално се разпадна по темата наследени договори за пътно поддържане от кабинета „Борисов 3“. От началото на годината се водят разговори какво да се прави юридически с вече сключените ин-хаус договори за изграждане на магистрала „Хемус“ и пътя Видин – Ботевград. Защото по тях има платени големи аванси и са заложени високи неустойки.

За тези договори съществуват основателни поводи за съмнения в раздути цени при сключването им, но пък междувременно инфлацията при строителните материали е висока. Така опасенията са, че хазната ще загуби от разтрогването на договорите – и заради неустойки, и заради инфлацията. Обещаната развръзка по темата така и не дойде, като до последно бившият регионален министър Гроздан Караджов обещаваше решение с актуализацията на бюджета. Извън парите стои и проблемът с незаконно започнали строителни дейности по отделни участъци без строителна книга.

Не е ясно дали служебен кабинет ще се нагърби с негативите около евентуално решение на казуса. Тук може да се очаква по-скоро изготвяне на законодателни промени покрай незаконно започнатите отсечки и предложение за решение за съдбата на договорите, което да се вземе от редовен кабинет.

Ще има ли нови договори за пътно поддържане

Много критичен е въпросът с договорите за пътно поддържане, където се задава зимен сезон, а Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е напълно оголена. Обявените нови обществени поръчки за пътно поддържане на територията на цяла България бяха прекратени заради обжалване и произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Анексите по старите договори изтичат на 30 септември и не се стигна до повторно удължаване. В тази ситуация няма чисти решения.

Държавата тук има два хода. Да преговаря за ново удължаване на анексите – решение, което не се харесва на фирмите заради неактуализираните цени. Второ, да обяви извънредни процедури за пряко договаряне заради възникване на криза, каквато възможност Законът за обществени поръчки (ЗОП) позволява. Паралелно ще трябва да се обявят и редовни поръчки.

Разплитането на този казус е тясно оплетено с проблема по висящите неразплатени суми по старите договори. Колкото и „Продължаваме промяната“ да отрича този проблем и да го приписват на „мафията“, въпросът за наддоговорените с милиарди договори за пътно поддържане стои от миналата година. Тогава Виолета Комитова и Асен Василев предложиха в парламента при актуализацията на бюджета парите за вече извършените и фактурирани дейности да бъдат осигурени, но решението така и не мина.

Цяла година се обещаваха проверки, а накрая проверките приключиха с предизвестен резултат. Има извършени нарушения, но няма как комисия от шепа експерти да извърши проверка за реално направените разходи по пълнене на дупки и ремонт на шосета, текли месеци наред из цялата страна. Тук изобщо не е ясно дали служебното правителство ще може да свърши нещо. Според взето от НС решение през април половината от сумата по старите договори за пътно поддържане вече бе изплатена, а останалата половина следва да се плати след произнасяне на Народното събрание и становище на ресорната регионална комисия. Това няма как да стане преди изборите, освен ако не се намери някаква правна вратичка.

Хаотична актуализация на договори

Много инфарктно на две четения в последния момент Народното събрание успя да гласува промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП). Те позволяват сключени договори по обществени поръчки да се актуализират и на основание възникнала висока инфлация. Този законопроект изобщо не бе разгледан в бюджетна комисия с аргумента, че не касае пряко или косвено бюджета. Съответно към него няма никакви капиталови разчети и не е ясно колко договори засяга. Няма и подсигурено финансиране за актуализацията им.

При липса на осигурено и гарантирано финансиране актуализацията става пожелателна и ще се случва там, където възложителите имат възможност. Това крие рискове за корупция и прилагане на двоен аршин, както и за цялостна неравнопоставеност на фирмите изпълнители.

Проблемът засяга и договори с европейски средства, където подобно неравнопоставено положение не може да се допуска.

Предстои да видим какво решение ще предложи служебното правителство. Доколко изготвената от него методика за актуализация на цените ще успее да преодолее заложените мини в твърде рамковите и общи текстове в ЗОП. В края на управлението на кабинета „Петков“ дойде добра новина поне за общините. Правителството все пак отпусна от бюджета на МРРБ близо 400 млн. лв. за 302 общински проекта в секторите ВиК, Пътища, Техническа и Социална инфраструктура. Като условие се изискваше готовност и вече налично разрешение за строеж, така че повечето проекти ще започнат да се изпълняват тази година.

Секторът в числа

Статистиката на Агенцията за обществени поръчки (АОП) е показателна за ниската активност при възлагането на строителни договори с публични средства тази година. Агенция „Пътна инфраструктура“ е изпаднала от топ 10 на възложителите с най-висока обща стойност на договорите и в момента заема 22-ра позиция за 2022 г. А до август има сключени контракти на стойност едва 59,516 млн. лв. За 2021 г. АПИ беше на 5-а позиция с договори за 241,6 млн. лв.

По данни на АОП сключените до момента договори с публично финансиране в сектор Строителство за 2022 г. са доста под нивото от 2021 г., особено при поръчките с ниска стойност – до 270 хил. лв. Това може да се обясни с цялостното забавяне в работата на институциите покрай късно приетия бюджет и многото размествания в структурата на изпълнителната власт.

Таня Николова, Материалът е публикуван в „Строителство и инвестиции“ 2022 - специално издание на списание „Мениджър“. Търсете изданието на хартиен носител в разпространителската мрежа в страната. Ще го откриете и онлайн в платформата за дигитално четене zinzin.bg.