Възходът на ганджа-преньорите

На 1 януари Колорадо стана първият щат в САЩ, който разреши продажбата на марихуана за забавление. Само за две седмици стана ясно, че тревата е голям бизнес – и вече ражда своите предприемачи.

Представяме ви трима от най-големите американски „ганджа-преньори” - термин, който набра бясна популярност през последните седмици (от англ. ganja и enterpreneur - предприемач), чиито истории бяха събрани от WestWord.

Кайван Халатбари

Винаги съм се чувствал привлечен от креативните хора, които са малко особени в начина си на мислене, но са и много интелигентни, казва Кайван Халатбари, който на едва 30-годишна възраст е предприемач с една верига ресторанти за пица, една консултантска фирма с национална известност и един от най-големите ганджа бизнеси в Денвър.

Той започва работа в отрасъла още когато марихуаната е разрешена само за медицински цели в щата. Вместо да използва парите, които потекоха към компанията му Denver Relief, за да създаде супермаркет за марихуана обаче, Кайван дава много за благотворителност – дава стипендии за местни студенти, финансира Младежкия симфоничен оркестър на Колорадо и е един от основните благодетели на местните комици.

„Винаги съм се чувствал длъжен да давам на обществото”, обяснява той, след като издиша грамаден облак уханен дим. „Открих, че да си добър човек е нещо, което ти се отплаща неизмеримо. Заобиколен съм от невероятни хора, които биха направили за мен същото, което аз бих направил за тях.”

Тези дни на Кайван не му е толкова лесно, защото новият закон налага справянето с километри бумащина, както и занимания с новото му задължение да консултира политиците за тънкостите и уникалните проблеми, свързани с легализирането и продажбата на марихуана.

Дан Уилямс

Марихуаната е привлекателна цел за крадците в Колорадо. Тя е компактна, ценна и, благодарение на десетките зелени кръстове, които започнаха да изскачат по улиците на щата, за да рекламират процъфтяващата ганджа индустрия – лесна за намиране.

Но ако крадците на трева са си мислели, че легализирането на марихуаната ще превърне Денвър в Готъм сити на ганджата, те не са срещали Дан Уилямс. 36-годишният президент на Canna Security America – фирма, специализирана в системите за сигурност за ганджа-магазините, е истинският Батман на канабис обществото.

„Есин от нашите клиенти се оплака, че непрекъснато разбиват магазина му през покрива”, разказва Дан. „И затова ми каза – Знаеш ли какво? Когато някой се опита да влезе тук, искам това място да изглежда като Дисниленд на Четвърти юли! Абсолютно щуро – направи каквото трябва, но да им изкараш ангелите!”

И Уилямс натъпкал магазина със сензори за движение, камери, червено-сини лампи и пукащи тъпанчето аларми. Следващият път, когато бандитите се опитали да проникнат, магазинът ги посрещнал с такава стряскаща какофония от звук и светлина, че те скочили от покрива. „Изкарах им акъла”, хвали се Уилямс.

Когато основава бизнеса си през 2009 г., системите струват от 20 000 долара наг. Днес цената им е паднала до около 5000. Това улеснява значително собствениците на малък ганджа бизнес да пазят стоката си от посегателства, казва предприемачът. Сега, след приемането на закона за легализиране на марихуаната за удоволствие, бизнесът му процъфтява. Уилямс работи и във Вашингтон, който също легализира малки количества трева за пълнолетни през 2012 г., като първите магазини ще отворят врати през тази пролет. Компанията се разраства и към Кънектикът, Масачузетс, Ню Джързи и Аризона – щати, които позволяват медицинската марихуана.

Трип Кибър

Човекът с най-подходящото име за работата. Директорът на Dixie Elixirs & Edibles – компания за продукти, съдържащи марихуана, като газирани напитки с THC, бонбони и капсули, е инвеститор, който влага милиони долари в 16 бизнеса, свързани с ганджата. Наричат Кибър „Могулът на марихуаната”, „Уили Уонка на тревата” и „Гордън Геко на ганджата”.

45-годишният мъж обаче е най-консервативният човек, който може да срещнете. Преди е работил в уважаваната фондация „Херитидж” във Вашингтон. Опитва късмета си и в политиката, но решава, че не е за него. И се превръща в „сериен предприемач”.

„Търся тенденциите отрано”, казва той. „Рискът ми понася много добре.”

През 2010 г. решава, че следващият риск ще бъде легалната трева. Открива, че този бизнес е доста по-различен от другите му начинания, свързани с технологиите, недвижимостта и луксозните курорти. Кибър осъзнава, че марихуаната кара хората да се чувстват добре. „Всеки ден компанията ни и аз лично получаваме като минимум по едно „Благодаря, че ми създадохте това ново ниво на добро самочувствие, защото можах да оставя опиатите... или алкохола... или цигарите”. Някои дори казват, че фирмата му е спасила живота им. Връзката с тревата се оказва най-лесният начин за прекратяване на по-нездравословните бракове с водката, тютюна, метамфетамините... А щастливите, изпълнени с надежда хора са най-добрият бизнес, на който Кибър някога се е надявал.