Заб(Р)авени плащания

Заб(Р)авени плащания

Междуфирмените задължения у нас растат главоломно и вече надхвърлят два пъти Брутния вътрешен продукт. Това даде повод на Европейската комисия да излезе със заключение, че „корпоративната задлъжнялост продължава да бъде значителна и натискът за намаляването ѝ би могъл да ограничи растежа в някои сектори“. По всичко личи, че последните промени в Търговския закон за ограничаване на сроковете за плащане между търговци, които влязоха в сила преди повече от година, все още нямат ефект върху търговския оборот. В тях е записано, че „ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или друга покана за плащане“. Страните могат да договарят по-дълъг срок за плащане, но не повече от 60 дни и 30, когато длъжникът е публичен възложител.

Макар че липсва легална дефиниция в търговския оборот, обичайно се приема, че когато е договорен срок за плащане по-дълъг от 14 дни, е налице отложено плащане. Когато липсва плащане и след изтичане на договорения срок длъжникът е в забава, е налице хипотезата на забавено плащане. По закон, след като длъжникът изпадне в забава, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането. Възможно е страните да договорят разсрочено плащане – при тази разновидност на отложено плащане длъжникът ще в забава при неплащане в срок на отделните вноски.

Отложените и забавените плащания влияят негативно върху ликвидността на доставчиците на стоки и услуги, оскъпяват финансирането на дейността, намаляват рентабилността и като цяло усложняват финансовото управление на бизнеса. Проблемът е широко разпространен и едва ли има търговец, който да не се е сблъсквал с него. Ограничаването на последиците от отложените и забавени плащания е от особена важност.

Какво да се прави

При първоначално договаряне на отложено плащане, обикновено най-проблематичен е периодът до първия падеж. Доставчикът-кредитор трябва да се справи с необходимостта от ликвидни средства в този период. При липса на паричен резерв, доставчикът трябва да прибегне към краткосрочно финансиране. Финансиране от кредитна институция може да бъде под формата на овърдрафт, кредитна карта и др. По-бързи и евтини алтернативи на финансиране биха могли да са допълнителните парични вноски от съдружниците или заеми от свързани лица. И двете хипотези се съпътстват от данъчни аспекти, които следва да бъдат предварително адресирани. Ако търговецът-получател на стоките и услугите е коректен, след първия падеж започват регулярни плащания в уговорените срокове и двете страни са доволни.

По-неприятна е ситуацията със забавените плащания. Изрядният доставчик-кредитор разполага с няколко възможности:

  • позоваване на законовите ограничения с оглед търсене на „морален“ ефект – длъжникът, който държи на добрата си търговска репутация, не би желал квалификации като „лош платец“ или „закононарушител“;
  • искане на законна лихва за забава, дори ако не е изрично уговорена;
  • спиране на по-нататъшни доставки докато задълженията не бъдат уредени;
  • предявяване на дължимата сума по съдебен ред.

Понякога обаче, кредиторът предпочита да не прибягва към горните варианти за действие, особено, ако забавата е вследствие на временни обективни затруднения и ако очаква длъжникът не само да нормализира плащанията в дългосрочен план, но и да увеличи поръчките. Така кредиторът е склонен да търси други варианти за намаляване на последиците от забавените плащания.

Касова отчетност на ДДС

Една от областите, в която болезненият ефект от забавянето е особено осезаем, е задължението на доставчика за внасяне на ДДС по издадени фактури, въпреки че сумата по тях лисва. Облекчение за доставчика-кредитор би било задължението за внасяне на ДДС да следва полученото плащане от клиента. Този ефект би могъл да се постигне с прилагане на режима за касова отчетност на ДДС. Приложението на тази възможност е ограничено. От една страна от нея могат да се възползват само дружества с максимален оборот от 500 000 евро за предходните 12 месеца (при спазване на останалите законови условия). От друга страна, регламентираният механизъм се оказа твърде сложен за прилагане, като тежестта по администрирането до голяма степен компенсира ползите. По данни от НАП3 към края на юни само 110 компании са се регистрирали по режима за касова отчетност на ДДС.

Предоговаряне на падежа

В случай че длъжникът е дългогодишен ключов клиент, с когото отношенията са добри, проблемът с отлагането или забавянето на плащанията може да се дискутира. Двете страни могат да потърсят варианти за смекчаване на негативните последици при кредитора. При някои видове доставки, договарянето на по-продължителни периоди между падежите би отложило и съответното фактуриране и задължение за внасяне на ДДС. Не би имало пречка да се уговорят авансови плащания между падежите. При авансите обаче дължимостта на ДДС следва получаването на плащане от клиента.

Вътрешна организация

Важно е доставчикът-кредитор да има добра вътрешна организация по фактуриране и проследяване на очакваното плащане. Фактурата да бъде издадена до 5 дни от датата на данъчното събитие и да бъде своевременно изпратена на длъжника. В интерес на доставчика е да провери дали фактурата е стигнала до точното звено - счетоводния отдел на клиента, дали е въведена в системата за плащания и кога може да се очаква сумата. Важно е фактурата да отговаря на законовите изисквания, за да не бъде върната на формално основание от счетоводния отдел на клиента. В рамките на добрия тон, няма пречка кредиторът периодично да се интересува за кога се планира плащане по неговата фактура. Бидейки пасивен в търсенето на своите вземания кредиторът изпраща и неформалното послание, че „няма проблем“, а длъжникът може да плати приоритетно на друг по-настоятелен доставчик.

Насрещни вземания

Макар и с ограничен обхват на действие, вариант за намаляване на ликвидни затруднения при отложени или забавени плащания би могъл да е институтът на прихващането. Доставчикът-кредитор би могъл да прегледа възможностите за покупки от своя клиент. В случай че това е уместно и възможно, двете страни биха се озовали в ситуация на издадени насрещни фактури, които биха могли да прихванат (поне до определен размер), без да са нужни парични плащания.

Разсрочване

Обикновено до разсрочване се прибягва при отдавна просрочени задължения, но запазени сравнително добри извънсъдебни отношения между страните. Сред целите на разсрочването са подновяване на задължението с оглед започване на нова давност, изрично уговаряне на лихви и др. Разсрочването също има някои данъчни специфики, които следва навреме да бъдат съобразени.

Светла Маринова,  директор „Данъчни услуги“, Бейкър Тили България.

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ