Учени: Гробницата на Тутанкамон е в риск

Гробницата на Тутанкамон в Луксор е в най-крехкото си състояние от откриването ѝ през 1922 г., с пукнатини, разпространяващи се по таваните, скални слоеве, лющещи се от влага и цветовете на стенописите, които избледняват от атаката на гъбички.

Гробницата, която представлява едно от най-малките царски погребения в Долината на царете, страда от голяма пукнатина, преминаваща през тавана на гробната камера и входа, причинявайки по-малки пукнатини, които са позволили на дъждовната вода да проникне вътре, пише Independent. 

Предвид естеството на шистовата скала, използвана в гробницата и която се свива и разширява при промени във влажността, рискът от деформация и срутване сега е надвиснал както над конструкцията, така и над сложните ѝ декорации.

На запад от Луксор, Долината на царете е дом на десетки царски гробници, издълбани дълбоко в планините. Много от тях са ерозирали от внезапни наводнения, които периодично връхлитат района. През 1994 г. катастрофален потоп залива долината с вода, наситена с тиня, която ерозира скалните слоеве и води до рязко покачване на нивата на влажност в гробниците.

В резултат на това гъбичките процъфтяват и повреждат ценни картини и стенописи, а крехкият геоложки състав на долината, доминиран от слаби шистови скали, допълнително утежнява кризата, пише още изданието.

В скорошно проучване, публикувано в списанието npj Heritage Science на Nature, Сайед Хемеда, професор по опазване на архитектурното наследство в Кайрския университет, отбелязва, че гробницата на Тутанкамон сега страда от нарушена структурна цялост. Той определи наводнението от 1994 г. като повратна точка: то е позволило проникването на вода, повишило е нивата на влажност и е предизвикало растеж на гъбички, които са опустошили стенописите.

Д-р Хемеда също така подчерта, че голямата пукнатина, пресичаща таваните както на гробната камера, така и на входа, е „позволила на дъждовната вода да проникне и е влошила пукнатините, поставяйки тавана под налягане, надвишаващо капацитета на шистовата скала, особено като се има предвид склонността ѝ да се разширява и свива при колебания във влажността“.

Проучването завършва с препоръка за „минимизиране на колебанията във влажността, за да се запази гробницата чрез регулиране на вътрешната ѝ среда и прилагане на целенасочена програма за укрепване и консервация“.

Известна сред египтолозите със стандартното обозначение KV62, гробницата на Тутанкамон остава една от най-значимите археологически находки на 20-ти век. Тя е открита от британския археолог Хауърд Картър на 4 ноември 1922 г., след години на разкопки, скрита зад скромен вход, заровен сред отломките на други гробници.

Смята се, че гробницата, по-малка от обичайните царски гробници от 18-та династия, първоначално не е била проектирана като царско погребално място, а по-скоро е била набързо преустроена след внезапната смърт на младия фараон.

Гробницата на Тутанкамон се състои от четири основни камери: входната камера; преддверието, където са открити мебели и колесници; погребалната камера, съдържаща три вложени един в друг ковчега и съкровищницата, която някога е помещавала около 5000 артефакта, включително известната златна маска, позлатени статуи, изящни мебели, оръжия и погребални предмети, отразяващи сложните ритуали, свързани с кралските погребения.

Мохамед Атия Хаваш, професор по архитектурна реставрация във Факултета по археология на Кайрския университет, обяснява пред медията, че повечето гробници в Долината на царете са издълбани дълбоко в скалата, което ги прави уязвими на периодични наводнения, които създават кухини и понякога се пълнят с вода, която уврежда стенописите.

Той предупреждава, че самите околни планини страдат от обширни пукнатини, не само в долината, но и в района на Дейр ел-Бахари, където се намира погребалният храм на кралица Хатшепсут. Тези пукнатини създавт риск от отделяне и срутване на големи скални маси върху съседни гробници.

Изследването на д-р Хаваш подчертава, че гробницата на Тутанкамон не е единственото място, изложено на риск, но служи като „сурово предупреждение, на което трябва да се обърне внимание“. Той добави, че „бедствие може да се случи всеки момент и ако Долината на царете трябва да бъде запазена, трябва да се предприемат действия, преди да е станало твърде късно“.

Районът, макар и част от обекта на световното наследство на ЮНЕСКО - Древна Тива и нейния некропол, остава далеч от сигурен. Това повдига ключови въпроси относно липсата на планове за управление на риска и бездействието на отговорните органи пред лицето на подобни заплахи.

Професор Хаваш посочва, че по-ранни проучвания вече са предупреждавали за нови пукнатини и вероятността от по-нататъшни внезапни наводнения, но не са последвали реални действия.

В интервю за Independent Arabia той отбеляза, че структурите за управление на кризи съществуват, но остават неефективни на практика: „Имаме способността да наблюдаваме рисковете научно, но липсата на култура на превенция означава, че реагираме едва след като бедствието се случи.“

Той подчерта, че самата гробница на Тутанкамон демонстрира сложни древни техники за оцветяване и производство на изкуствени пигменти, като египетското синьо и зелено, и твърди, че са необходими практически решения – като например намаляване на натоварването върху планината над гробницата или инсталиране на подвижни вътрешни опори, които запазват характера на обекта, като същевременно предотвратяват потенциално срутване.

Емад Махди, член на Съюза на египетските археолози, заяви: „Незабавно трябва да се сформира експертна комисия на високо ниво, която да анализира обекта геоложко и археологически, да оцени въздействието върху надписите на стените, да разработи точен профил на риска и да подготви спешен доклад за най-висшите власти, за да се даде възможност за бързи действия за спасяването му.“

„Като археолог съм дълбоко натъжен от състоянието на гробницата. Тази криза изисква практически решения, като например създаването на специализиран орган за наблюдение на риска, съставен от академици, които да издават надеждни доклади и непрекъснато да наблюдават безопасността на археологическите обекти. Къде са редовните доклади, проследяващи застрашените обекти и очертаващи мерки за интервенция и защита?“