Защо великите шефове не се оплакват от липса на време

Мениджърите постоянно повтарят, че имат проблем с времето. Наистина е неприятно-предварително планираният график  постоянно е прекъсван от неочаквани срещи, кризи, непредвидени събития. Всеки от тях сутрин поема към офиса с подредени задачи и приоритети, а в края на работния ден си тръгва, тормозен от чувството, че нищо не е свършил.

"Как да се справя с този кошмар?", пита се всеки от тях. Отговорът не е това, което най-вероятно очаквате да чуете – да делегират по-добре, да управляват с по-голямо внимание времето си.

Правилният подход е друг и е открит по емпиричен път от великите шефове. Те не делят работата си на две – планове и неочаквани събития. Те се опитват да вършат ежедневната си работа и междувременно с това използват непланираните събития, за да свършат управленската си работа.

Във всяка ситуация те използват един подход: подготовка –действие – преглед. независимо дали е планирано или не те подхождат към всяко задължение по този начин. Преди да направят каквото и да било те първо се питат: Каква е моята цел, какво искам да постигна? Едва след като се убедят, че има смисъл, тогава пристъпват към действие. Защото добре знаят - има хиляди задачи в ежедневието, които "изяждат" времето, без да носят никаква полза.

След като приключат и с действието, великите шефове си задават въпроса: "Какво научих, какво ще направя по различен начин следващия път?" Извод? Трябва да се научите да преобразувате всяка дейност в умение за преследване на управленски цели. Например, великите шефове използват безсмислените срещи като възможност да информират колегите си за промени или за състоянието на фирмата. Използват производствените проблеми, за да развиват уменията на ключовите си служители. Виждат кризите като възможност за развитие и обучение на екипа.

По този начин могат да се трансформират много от непредвидените дейности в възможности за израстване и откриване на нови подходи, които да улесняват работата.  На допълнителните ангажименти не бива да се гледа като на загуба на време. А като възможност за научаване на нови неща. На това му казват прогресивно мислене.

Линда Хил за Harvard Business Review