Личният живот и работата вече са едно? Не е толкова страшно!

В края на лятото в една ранна сутрин имах конферентен разговор с колега консултант и един от неговите клиенти. Когато приключихме, аз попитах другите двама, откъдe се обаждат. Единият смутено каза, че бил на почивка в Джърси Шор със семейството си и се е промъкнал рано, за да отговори на повикването. Вторият призна, че също е на почивка в Мартас Винярд и е приложил същата стратегия. После и аз си признах, че се обаждам от Западен Масачузетс, където семейството ми е наело вила на езерото. След минута мълчание един от нас каза: "Момчета! Луди ли сме!?" Всички прихнахме да се смеем, затворихме телефоните и се върнахме към нашите ваканции (и имейлите ни). 

Това, което е интересното в тази история не е, че работехме по време на нашата ваканция, а по-скоро, че никой от нас не постави под въпрос графика на работната покана за конферентния разговор. Ние всички знаехме, че обаждането ще се състои по време на нашите отпуски, но никой не предложи алтернативна дата. Сякаш този вариант не съществуваше.

В действителност, за много от нас професионалния живот се влива в личния. Границите са все по-пропускливи и подвижни. Проверяваме имейлите си вечер и през почивните дни. Забавяме или пропускаме семейни събития, защото не можем да си тръгнем от офиса. А когато го правим, оставаме на разположение чрез телефоните, смарфоните, лаптопите, а вече и таблетите.

В други, предишни  статии съм насърчавал професионалистите да управляват баланса между професионалния и личния живот, по-активно като мислят за своите приоритети, за това как съзнателно да поставят ясни граници между работа и почивка. Но в светлината на това колко от нас смесват работата с личното време, може би този съвет е прекалено нереалистичен. Може би ние трябва да приемем факта, че рязкото разграничаване между работата и дома е нещо от миналото и че новият нормален живот, който е интегриран вкъщи, е да можем да работим по-безпроблемно.

Фокусирането върху интеграцията на професионалния и личния живот, вместо върху баланса между професионалния и личния живот има най-малко няколко последици:

Първо (и което най-много ми харесва) е, че можем да спрем да се чувстваме виновни за планираните повиквания по време на нашите ваканции или проверката на нашите имейли през нощта и по същата причина да не се чувстваме виновни за разговорите с нашите съпрузи, приятели и членове на семейството по време на работа. 

Второто следствие е, че ние вече не разделяме нашето време между "работното време" и "неработните часове". Вместо това сме гъвкави и постигаме както нашите работни цели така и нашите лични цели. Очевидно някои от тях трябва да бъдат договорени с другите, както по време на работа така и вкъщи. Но въпросът е това да стане естествена част от начина, по който ние организираме живота си.

Повечето организации, разбира се, не са създадени за служители, които искат да слеят работния и личния си живот и всъщност активно ги възпират чрез правила за работа, негъвкави и други практики. Ясно е обаче, че когато екипите са овластени да създават свои собствени планове за това как и кога да свършат работата си, производителността се подобрява значително.

Така че може би е време да преосмислим не само начина, по който организираме работата си, но и начина, по който организираме личния си живот. Вместо да се чувстваме възмутени, когато работни въпроси ни нарушават почивката или обратното, нека приемем, че всичко това вече е част от живота.

Рон Ашкинас за Harvard Business Review