Партньорството като детска игра

Миналата седмица се прибрах вкъщи от работа и заварих моя син – осмокласник, трудещ се над научен проект заедно със своя съученик Марк. Винаги се изненадвам, когато децата пишат домашните си без родителски микро-мениджмънт. Те работеха толкова добре, че оставиха у мен впечатлението, че сътрудничеството е детска игра.

Опитът ми в офиса обаче говори друго. В обмяната на идеи и труд се очаква, че ние сме пораснали все пак. Въпреки това съвместната работа обикновено е всичко друго, но не и лесна. Защо е толкова трудно да се работи в екип? Защото сътрудничеството всъщност е доста рисковано. Може би и вие като мен, смятате, че две глави мислят по-добре от една. Или пък, когато се налага да работите заедно с някой колега по проект се чувствате уязвими? И в двата случая основната пречка за сътрудничеството е липсата на доверие. Как сянката на недоверието да не се промъква в в партньорските отношения. Ето няколко предложения на базата на моя опит.

Започнете с прости сделки, където цената на предателството е ниска. За опознаването на хората отличен пример е Twitter. В рамките на 140 символа той ни дава възможност евентуално да открием тези, които гледат на света като нас. Този тип краткосрочни съюзи ни дават възможност за по-нататъшно тестване на трудовите правоотношения, които биха могли по-късно да доведат до сътрудничество. На работното място започнете като споделите една идея, поискайте съвет, наблюдавайте какво се случва.

Не забравяйте, че нашите сътрудници са компетентни. След като сме работили по няколко проекта с ограничен обхват и сме уточнили правилата за участие, важно е да дадем власт на нашите сътрудници. Както казва Букър Вашингтон: „Малко са нещата, които помагат на човек повече от това да му покажем, че му вярваме.

Не се възползвайте от пропуските на сътрудниците си. Ако сме избрали да работим с някой, защото той може да направи нещо, което ние не можем, то почти сигурно е, че ние можем да правим нещо по-добре от тях. Не е нужно да влизаме в тяхната територия, за да се доказваме. Все пак говорим за сътрудничество, а не за надпревара.

Дайте на другите дължимото и очаквайте своя дял. Ако наистина искаме да укрепим доверието с нашите сътрудници, трябва откровено и открито да признаваме тяхното изпълнение. Също толкова важно е да признаваме и собствените си грешки в името на добрите резултати.

Старата поговорка, "Ако не си помогнеш сам и Господ няма да ти помогне", често е много вярна. И все пак повечето от наистина важните неща, които искаме да направим професионално и лично изискват да влезем в рисковано сътрудничество. Въпреки че пречките за сътрудничество са многобройни, основната спирачка е липсата на доверие. Сътрудничеството дава възможност да създадем нещо много по-величествено, отколкото бихме могли да го направим сами. А наградата в много случаи е по-голяма отколкото риска.

Уитни Джонсън за Harvard Business Review