Пренасочват европарите за сръбската газова връзка към бизнеса

България ще пренасочи голяма част от парите за изграждане на сръбско-българската газова връзка към проекти за технологична модернизация в предприятията. Това съобщи министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев по време на конференция "Деветте европътя пред България до 2020: предизвикателства пред бизнеса", организирана от вестник "Труд".

"В петък получихме разрешение от Брюксел да пренасочим парите", обясни Стойнев. Той добави, че не знае защо газовата междусистемна връзка със Сърбия се финансира от програма "Конкурентоспособност". Първоначално проектът беше част от програмата "Регионално развитие", но беше прехвърлен към тази за бизнеса преди няколко години.

Стойнев каза още, че изграждането на газовата връзка все пак ще бъде довършено. Това обаче няма да се случи със средства от този програмен период, а с част от парите, които България ще получи от ЕС през следващите седем години.

С новината за прехвърлянето на парите от изграждането на газовата връзка към нова схема за купуване на машини Стойнев се опита да успокои представителите на бизнеса, че тази година повече няма да се отделят евросредства за подобни инвестиции. "Такава опасност наистина имаше, защото толкова бързо усвояваме парите, че те вече свършиха", обясни Стойнев.

За съоръжението България беше отделила близо 100 млн. лева през този програмен период. Сега около 80 млн. ще се насочат към предприятия, които да кандидатстват за технологична модернизация.  Наскоро шефът на "Конкурентоспособност" Ели Милушева се очаква около 1500 фирми да кандидатстват за евросредства за нови машини.

Зам.-министърът на икономиката Юнал Тасим уточни, че от този програмен период към предпроектни проучвания и подготовка на строителството на тръбата ще бъдат насочени около 10 млн. лева. Самото изграждане не може да започне все още, тъй като липсват достатъчно средства за изграждането на тръбата на сръбска територия.

"Еврофондовете са едно упражнение по тиймбилдинг за българските политици, защото там трябва да работим заедно, няма друг начин. Дискусиите са много полезни, защото чрез тях разбираме от какво се нуждае бизнесът. Надявам се и през следващите седем години да сме в подобен диалог", коментира вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова, която откри конференцията "Деветте европътя пред България до 2020: предизвикателства пред бизнеса". Фокус на дискусията бяха бъдещите програми "Конкурентоспособност" и Развитие на селските райони.

Повече предвидимост и ясен график за обявяването на схемите по двете програми, насочени към бизнеса, поискаха представителите на работодателите. Според представителите на Българската стопанска камара (БСК) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) още догодина трябва да е ясно какви схеми за финансиране смята да обявява администрацията за целия период от 2014 г. до 2020 г. и да е ясно кога ще започне кандидатстването по тях. В момента график се прави година за година, а според бизнеса това не позволява на фирмите да си направят плановете кога на какви евросредства могат да разчитат.

"Три неща ни притесняват в новата програма "Конкурентоспособност" - отделените пари за изграждане на електроразпределителни мрежи средно напрежение, фаворитизирането на т. нар. творчески индустрии и на туристическите услуги", коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Велев не получи конкретен отговор от представителите на икономическото министерство защо първите два приоритета - електрическите мрежи и творческите индустрии като кинопроизводство, са включени като приоритети в новата програма. Според министър Стойнев обаче това трябвало да се промени. За туристическия сектор Стойнев обясни, че той е важен за икономиката, а е нужно подобряване на качеството на услугите.

"Трябва да се мисли при земеделските програми както за повишване на добавената стойност в сектора, така и за увеличаване на заетостта в селските райони, защото те се обезлюдяват". Тази препоръка към новата Програма за развитие на селските райони отправи Камен Колчев, представител на КРИБ.

Подобно мнение по време на дискусията изказа и зам.-министърът на земеделието Явор Гечев, според когото основната причина за проблемите при усвояването на европарите за селските райони е липсата на стратегия в земеделието. "Липсата на стратегия не ни позволява да си набележим цели и така да имаме приоритети", коментира още Гечев.

Той допълни, че за страната цел номер едно ще остане развитието на зърнопроизводството. Приоритетно ще се подпомагат и производството на зеленчуци, отглеждането на трайни насаждения, животновъдството и млекопреработвателната индустрия.  "Друг сериозен проблем, за който ще търсим решение, е улесняването на кредитирането на младите земеделски стопани, защото сега те не могат да участват в програмата заради липсата на средства", обясни Гечев.