Световната карта на риска се пренареди

Световната карта на риск за бизнеса се пренареди. Глобалната икономика се подобрява като цяло, но Европа, и особено страните от ЦИЕ, остават регион с динамични процеси. Политическата дестабилизация в отношенията между Русия и Украйна се очертават като нов фактор на напрежение и неопределеност за икономическите процеси в страните от Централна и Източна Европа. Това са част от основните заключения на провеждащата се днес Втора годишна конференция по управление на риска, организирана от Кофас България, с основен акцент "Фирмена стабилност при политическа несигурност."

От 2009 насам наблюдаваме преструктуриране на картата на риска. Новоразвиващите се икономики показаха, че са по-устойчиви на кризи. От началото на годината обаче съвсем ясно се очертава тенденцията за връщане на старото статукво, при което развитите икономики ще бъдат основните двигатели на световния брутен вътрешен продукт, отбеляза Милена Виденова, управител на Кофас за България. По-конкретно, налице са положителни сигнали от САЩ и от Германия, която ще е от определящо значение за подобряване на цялостната икономическа среда в Европа. Все още обаче вътрешното потребление в редица европейски страни е под предкризисните нива, което забавя темповете на растеж, посочи тя.

Прогнозните очаквания са за ръст от 3% на световната икономика, съобщи Грегор Сивелич, главен икономист за регион Централна и Източна Европа на Кофас. Той направи преглед на риска по страни и сектори, като също открои САЩ, Великобритания и Германия в качеството им на локомотиви на растежа – както в световен мащаб, така и в Европа. Не толкова оптимистични на този етап са новините за Еврозоната обаче, където продължава да се наблюдава бавно и неравномерно възстановяване. Очаква се все пак Испания и Италия най-сетне да излязат от рецесия през тази година.

Тревожна картина очерта Сивелич за руската икономика, провокирана най-вече от растящото политическо напрежение в региона. Икономиката на Русия се забавя, като за тази година прогнозите са за ръст от само 1%. Наблюдава се и рязък спад на инвестициите с 3,5% от началото на годината досега. За сравнение, спадът през цялата 2013 г. е бил 7%. Изнесени са сериозно количество капитали в размер на 63 млрд. долара, като се очаква да бъдат изтеглени още около 60 млрд.  В още по-тежко положение е Украйна. Българските предприемачи трябва своевременно да се ориентират в тези процеси и да проявявят гъвкавост, тъй като и Русия, и Украйна са традиционни пазари, с които е свързана нашата икономика, препоръча Милена Виденова.

„Политиката влияе на икономиката, макар че това го забелязваме главно в лоши времена. В добрите времена казвахме, че икономиката си върви, независимо кой е на власт. Сега обвиняваме политиката за всичко", коментира и икономистът Георги Ангелов, един от участниците в първия дискусионен панел.

Не само България, но и цялата Еврозона беше засегната от политическа криза, припомни той и даде за пример Гърция, която дълго време бе арена на обществено-политически кризи.

Политическата нестабилност води до избягване на дългосрочни решения. Сега виждаме обратния ефект – имаме по-ясна визия за развитието на Еврозоната, а много страни започнаха да преодоляват спада в икономическия растеж и той започна да се завръща. Виждаме това в Испания, Италия, като дори в Гърция може да няма икономически спад тази година. В същото време, в  последните една-две години у нас нищо не се е променило: бързаме да гласуваме закони, които след това се променят многократно, посочи още Ангелов.

„Свидетели сме и на цикъл на свръхрегулиране. В добрите времена беше трудно правителството да извърши някаква необходима реформа. А сега - в лоши времена – политиците се стремят да направят нещо, но не е ясно какво точно искат да направят“, отбеляза още икономистът.

Той разкри малко известен, но доста показателен факт - през последното тримесечие на 2013 г. преките чуждестранни инвестиции у нас са практически нула, т.е. вложени са няколкостотин милиона евро, но и също толкова са се оттеглили. „Разликата е около милион евро и отново е следствие от политиката“, сподели още Ангелов.

Свръхрегулацията от страна на държавата е една от основните опасности за българската икономика, предупредиха и двама от участващите в конференцията чужди експерти. Законите не насърчават бизнес средата и това е опасна тендеция, коментира Андреа Казини, зам.-председател на УС и Главен оперативен директор на УниКредит Булбанк. Не е работа на правителството и парламента да слагат таван на лихвите, отбеляза от своя страна Жан-Мари Деманж, икономически съветник в посолството на Франция у нас.