Сериозни предизвикателства за българските банки през 2014 г.

Най-сериозните предизвикателства през 2014 г. за банките ще бъдат промените в европейските регулации. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров в традиционната си реч по случай Деня на банкера – 6. декември.

„Няма да бъде пресилено, ако кажа, че 2014 г. ще бъде годината на най-голямата еднократна промяна в нашата регулативна рамка през последните повече от 15 години. От 1. януари в българското законодателство е необходимо да бъдат въведени Директивата за капиталовите изисквания и Регламентът за капиталовите изисквания, приети през юни т.г. от Европейския парламент и Съвета“, коментира Искров. 

Директивата и Регламентът въвеждат на ниво ЕС разпоредбите на новото Базелско споразумение за капитала, известно като „Базел III”. Регламентът е първа крачка към въвеждането на т.нар. „Единен надзорен наръчник”, водещ до максимална хармонизация на третирането на институциите в ЕС. Прецедент спрямо текущата практика в областта на банковото регулиране е това, че в директно приложим правен акт на ЕС (Регламента) се обособяват изискванията към банките у нас относно капитала, ликвидността, управлението на рисковете и вътрешното корпоративно управление. Това налага сериозни изменения в Закона за кредитните институции и в подзаконовата нормативна база.

Докато „Базел III” цели подобряване на качеството на капитала и на неговата обвързаност с присъщите рискове, както и повишаване на консервативността на надзорните стандарти на глобално и европейско ниво, в държави като България (където традиционно се практикува по-консервативно местно надзорно третиране на банките) въвеждането на новите разпоредби практически ще доведе до известно либерализиране по отношение на изискванията за капиталова адекватност.

„Нормативно установената минимална капиталова адекватност ще бъде понижена от сегашните 12% до 8%. Същевременно обаче това ще бъде компенсирано от въвеждането на няколко режима на капиталови буфери - т.нар. „буфер за съхранение на капитала” в размер на 2,5% и „буфер за системен риск” в размер до 3% от рисково-претеглените активи. След като тези буфери се прибавят в пълен размер към новото минимално съотношение за първичния капитал от 6%, общата капиталова адекватност от първи ред ще достигне 11,5%. Заедно с наличния подчинен срочен дълг, признат като капитал от втори ред, общото съотношение на капиталовата адекватност на ниво банкова система ще надхвърли досегашния нормативен минимум от 12%. В допълнение към това новият режим ще позволява да бъде изискван и т.нар „контрацикличен буфер” в размер от 0% до 2,5%, който зависи от макроикономическата ситуация в страната. В България на този етап не предвиждаме налагане на този допълнителен буфер“, обясни управителят на БНБ.

Според Искров средата, в която ще работят банките през 2014 г., се характеризира отново с нисък икономически растеж и при това положение търсенето на кредити ще е слабо.

„Високото доверие на вложителите и значителният приток на спестявания към системата е донякъде и предизвикателство за банките, които в условията на криза разполагат с ограничени възможности за реализиране на своята основна функция - финансовото посредничество. Банките трябва внимателно да преценяват поемането на рискове, особено при кредитите с фиксирани лихви, и да ги управляват прецизно", препоръча гуверньорът.

„През 2013 г. банковата система демонстрира много високи показатели за капиталова адекватност и ликвидност“, посочи Искров.

Към септември коефициентът на общата капиталова адекватност възлиза на 16,89%, а само адекватността на капитала от първи ред е 15,61%. Коефициентът на ликвидните активи към сумата на пасивите възлиза на 25,25% към октомври.

В резултат на активните действия на банките през 2013 г. на ниво система вече отчитаме стабилизиране на дела на необслужваните експозиции с просрочие над 90 дни. В края на октомври тяхната балансова стойност е 10,66% от балансовата стойност на кредитния портфейл на системата спрямо 10,62% в края на 2012 г. (съответно брутният дял на тези кредити е 17,20%, при 16,62% в края на 2012 г.). Този дял отразява приспаднатите в отчета за доходите извършени обезценки, т.е. отчита вече провизирания риск.

Отделно от обезценките по Международните стандарти за финансова отчетност, покритието на необслужваните кредити е допълнително засилено чрез специфичните провизии за кредитен риск и капиталовия излишък.

Друг източник за капитализация и резерв за поддържане на стабилността представлява печалбата, която банковата система продължава да генерира въпреки неблагоприятната конюнктура.

„Очакваме секторът да приключи 2013 г. с положителен финансов резултат, който да бъде съпоставим с размерите от предходните години (в диапазона 500-550 млн. лв.). Стабилността на банките привлича и вложителите, които им поверяват своите спестявания. Само депозитите на домакинствата нарастнаха с 3,1 млрд. лева (9,3%) на годишна база до октомври“, обясни управителят на БНБ.

Ние не възнамеряваме да се включваме в единния надзорен механизъм (първия елемент от банковия съюз) в Еврозоната, чийто законодателен пакет беше окончателно приет през октомври т.г. и водещата роля по който от 4 ноември 2014 г. ще изпълнява ЕЦБ. „Причините за това са известни – страната ни би поела големи рискове, ако се присъедини към единния надзорен механизъм преди присъединяването към Еврозоната. Ако се включим, от една страна, бихме прехвърлили значителни национални надзорни правомощия и бихме поверили защитата на нашата финансова стабилност на една институция с огромен авторитет и богат опит в други области (като паричната политика), но която има тепърва да трупа надзорна експертиза. От друга страна, банките в България, за разлика от банките в еврозоната, пак няма да имат достъп нито до ликвидна подкрепа от ЕЦБ, нито до капиталова подкрепа от Европейския стабилизационен механизъм в случай на нужда. Държавите извън еврозоната освен това не могат да участват във вземането на окончателните решения при упражняването на единния надзор“, коментира Искров.

„Успоредно с изграждането на единния надзорен механизъм за страните от еврозоната през 2013 г. на ниво ЕС протичаше интензивна работа по Директивата за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции. БНБ участваше активно в дефинирането и поддържането на позицията на България по рамката за преструктуриране на банки в ЕС. Ние се стремяхме към максимална степен на изключване на депозитите от кръга на инструменти, които да могат да бъдат използвани за рекапитализация чрез вътрешни източници (т.нар. bail-in). Страната ни настояваше да бъде постигнат баланс между създаването на общата рамка и осигуряването на гъвкавост на националните власти при прилагането на този инструмент. Специално държавите членки извън еврозоната следваше да могат да запазят такава гъвкавост, а също и възможността да имат достатъчно дълъг срок за гладко приспособяване към новите правила за преструктуриране. В пакета от мерки и правила беше наложително и постигането на баланс между приемаща и изпращаща държава членка в случай на презгранични банкови кризи“, допълва Искров.

Цялата реч на Иван Искров може да прочетете ТУК.