Ще бъде ли спасена еврозоната или светът ще се изправи пред нова рецесия

Големият въпрос, който вълнува света е ще успеят ли европейските лидери да изправят еврозоната на крака или светът ще бъде тласнат към нова рецесия. Отговорът ще стане ясен до часове. Инвеститори, политици, икономисти, обикновени хора чакат със затаен дъх резултата от днешната извънредна среща на лидерите на Европейския съюз.

Много от европейските лидери определиха срещата като повратна точка и може би са прави. Вариантите са два - взимане на конкретни решения за справяне с дълговата криза или поредно отлагане, което най-вероятно ще се отрази много негативно върху световните пазари.

Голяма част от анализаторите са скептично настроени, тъй като срещата може да завърши по същия начин както и предхождащата я в неделя – с набелязване на конкретни мерки, без да се достигне до конкретни действия.

В неделя лидерите на еврозоната си поставиха пет цели за съгласуване на днешната среща:

1. Намиране на всеобхватно решение за поддръжка на Гърция. То включва отпускане на жизненоважния за страната пореден транш от международната помощ в размер на 8 млрд. евро, както и приемане на програма с участието на частен капитал.
2. Страните от еврозоната да се ангажират да изпълняват конкретни мерки, целящи да повишат финансовата консолидация и икономически растеж.
3. Създаване на защита срещу разпространение на дълговата криза.
4. Повишаване на доверието към банковия сектор.
5. Подобряване на икономическото управление и икономическа интеграция на страните от еврозоната.

Най-важният въпрос на днешната среща е това да се реши окончателно дали на Гърция ще й бъде отпусната международна помощ  в размер на 8 млрд. евро. Поредният транш за изправената пред фалит държава вече се отлага няколкократно заради неразбирателство между кредиторите и Атина.  От ЕС и МВФ настояваха страната да съкрати още държавните си разходи, за да бъде отпусната помощта. Когато обаче това стана и правителството на Папандреу буквално се самоуби, прокарвайки през парламента новите мерки за икономии, съкращения и повишаване на данъците, европейските лидери съобщиха, че поредният транш за Гърция може и да се провали. Причината е провалът на политическата инциатива на лидерите от ЕС да принудят банките „доброволно“ да отпишат 60% от номиналната стойност на гръцкия дълг.

На практика, за притежателите на облигации, отписването на дълга на Атина ще е равнозначно на обявяване на неплатежоспособност.

Друг основен момент в преодоляването на дълговата криза е увеличаването на размера на Европейския фонд за финансова стабилност, който през миналата седмица бе разширен от 250 млрд. на 440 млрд. евро. На днешната среща се очаква да бъдат конкретизирани параметрите, както и да бъде  обсъдено и това дали фондът да бъде увеличен до 1 трлн. евро. Според новите промени, приети от всички страни в еврозоната фондът вече има възможност да изкупува облигации, емитирани от членки на еврозоната, на вторичния пазар и да участва в рекапитализирането на банките в региона.

Новината за увеличаване до 1 трлн. евро  дойде от канцлера на Германия Ангела Меркел, която увери германските политици, че страната няма да бъде принудена да вади от джоба си повече пари, тъй като за попълване на помощния фонд ще бъде използван финансов инженеринг.

В навечерието на срещата Меркел заяви, че слабостите на еврото трябва да бъдат преодолени „сега или никога”.

„Фундаменталните слабости и дупки в структурата на икономическия и валутен съюз трябва или да бъдат разрешени сега, или, смятам, никога”, предупреди тя в реч пред германските депутати от Бундестага.