Ще избегне ли Кипър фалита?

Ще фалира ли Кипър? Този въпрос става все по актуален през последните дни. Страната стана поредният заложник на европейската дългова криза. Проблемите за Кипър започнаха в началото на 2012 г., след като ЕС реши да отпише част от дълга на Гърция. В резултат на това трите водещи банки на острова загубиха над 3 млрд. евро, изправяйки страната пред фалит. Той изглежда все по-вероятен, след като Никозия отхвърли едно от основните изисквания на Европейския съюз за отпускане на финансова помощ в размер на 10 млрд. евро.

Във вторник парламентът на Кипър отхвърли въвеждането на данък върху депозитите - условие, поставено от Еврогрупата за отпускането на необходимия кредит. ЕК настояваше влоговете между 20 хил. и 100 хил. евро да се облагат с данък от 6,75%, а тези над 100 хил. евро – с 9,9%. Отхвърлянето на предложението успокои множеството световни милионери, вложили парите си в кипърски банки, но постави страната пред тежко изпитание – да се спаси от фалит. Но може ли да стане това?

Властите в Кипър са убедени, че не всичко е загубено. Те са подготвили нова стратегия за спасяването на страната, която включва заем от Русия в замяна на природен газ и разпродажба на активите на най-проблемните банки, предаде „Асошейтед прес“. Според първоначалната информация стратегията, наречена от световните медии „План Б“, отново включва облагане на депозитите, но с много по-ниска ставка. Говори се за ставка от порядъка на 3%. Осен това държавата ще се опита да изолира проблемните активи на две от най-големите банки на острова - Laiki и Bank of Cyprus и ще бъде направен опит тези активи да бъдат продадени с цел да се съберат свежи пари.

Според кипърската информационна агенция CNA спасителният план включва и създаването на структурен инвестиционен фонд, който ще бъде подсилен от различни взаимоспомагателни фондове, недвижими имоти, православната църква и физически лица на доброволни начала. „Фондът ще бъде свързан с емитирането на облигации и перспективите на добив на природен газ”, заявяват от CNA.

Новата стратегия на властите в Кипър би сработила единствено, ако Русия склони да окаже съдействие. Засега обаче перспективите не са много обнадеждаващи. Вчера министърът на финансите на Кипър Михалис Сарис започна преговори в Москва за привличане на помощ, която да спаси икономиката на страната. На острова са нужни 17 милиарда евро, от които 10 милиарда е готова да отдели „тройката” международни кредитори ЕК-ЕЦБ-МВФ. Руските чиновници не виждат път за излизане от кипърската криза и не могат да предвидят всички нейни последствия за икономиката на Русия. Косвено това призна вчера ръководителят на Федералната служба по финансовите пазари Дмитрий Панкин. След вчерашните преговори между министъра на финансите на Кипър Михалис Сарис и руския му колега Антон Силуанов в присъствието на първия вицепремиер Игор Шуланов така и не бе съгласуван нов план за спасение на Кипър. „Русия е готова да разгледа всяко предложение за помощ за икономиката на Кипър, но първо с този проблем трябва да се заеме ЕС“, заяви премиерът на Русия Дмитрий Медведев. „Кипър е член на ЕС и ЕС формулира своите предложения. Ние изначално се договорихме с европейските партньори така: те предлагат мерки за възстановяването на платежоспособността на Кипър, ние разглеждаме предложенията на европейските ни колеги и след това обмисляме дали да предприемем някакви действия или не”, допълни Медведев.

От своя страна Кипър се опита да успокои руските и международните вложители в кипърските банки. Заместник-председателят на Централната банка на Кипър Евдокимос Ксенофонтос заяви, че депозитите на чуждестранните вложители в кипърските банки ще бъдат защитени. „Сегашната ситуация може да се поправи. Ние можем да го сторим. Тройката ще трябва да го приеме. Ние трябва да бъдем готови да направим жертви, и това се отнася и за кипърските банкови клиенти. Но ние не можем да причиним това на чуждестранните инвеститори, които са ни поверили парите си. Това би било кражба”, коментира заместник-ръководителят на Централната банка.

В медийното пространство се появи и друг сценарий за излизане от сложната ситуация. Откакто американската компания „Нобъл енерджи” откри в края на 2011 г. находище на земен газ на южния бряг на Кипър, предполагаемите ресурси занимават въображението на жителите на острова. А сега, когато правителството отчаяно търси пари, този въпрос става по-актуален отвсякога, пише германският в. „Ханделсблат". Възможно е Кипър да се намира върху газово находище, което не само да може да обезпечи собствените нужди на острова за десетилетия напред, но и да направи цяла Европа независима от руския газ.В края на декември 2011 г. при проби на „Нобъл енерджи” беше установено, че на близо 4 500 метра под морското равнище има находище на природен газ. Според първоначални оценки става въпрос за 255 милиарда кубически метра. Районът може да покрие нуждите на Кипър за газ за около две десетилетия.

Публична тайна е, че от дълго време руският концерн „Газпром” е обърнал очи към кипърското находище. На фона на тежката криза този аспект придобива едно съвсем различно значение - Русия може да вземе участие в спасяването на Кипър, за което финансовият министър Михалис Сарис преговаря в Москва, пише още изданието. Но на определена цена.