"Тагесшпигел": Българската публика най-възприемчива към пропагандата на Кремъл

Дезинформацията е глобално явление, но в България тя се натъква на особено възприемчива публика. Това важи и за пропагандата на Кремъл, която в България намира много благоприятна почва, смята Оливер Биргер. В статия за германското издание "Тагесшпигел" анализира руската пропаганда в България.

Кремъл има дълга история в използването на дезинформация и пропаганда за постигане на политически цели. Това обаче е особено лесна задача в България, пише Биргер. Българите са поддръжници на Русия, държавата има силни икономически връзки с Москва, а журналистиката в страната е зависима от реклами, които често идват от руски компании, твърди той. Хората най-често се информират от социалните мрежи, където тролски профили лесно разпространяват невярна информация. Биргер цитира Мария Юрукова, специалист по дезинформация от Софийския университет. "Медийната система няма средствата да се бори срещу тези процеси", казва тя. На пропагандата на Кремъл се гледа просто като на друга гледна точка, обяснява пред "Тагесшпигел"" проф. Димитър Вазов.

След присъединяването на страната към Европейския съюз през 2007 г. българите очакват стандарта им на живот да се повиши драстично. Това обаче не се случва - парите от Брюксел изчезват мистериозно, а българите се чувстват изоставени. Разочарованието на народа дава място на популистите. Една четвърт от обществото е склонно да вярва на конспиративни теории. Всичко това създава благоприятна среда за пропаганда и дезинформация.

"Дезинформацията дълго време не беше разглеждана като проблем", казва Румена Филипова от Института за глобални анализи пред германското издание. По думите ѝ социалните медии в България са огромна проруска екосистема.

Проучвания от последните седмици показват, че отношението на българите към Русия се е променило от началото на войната. Докато преди инвазията в Украйна почти 60% от населението одобряваше руския президент Путин, сега делът им е спаднал почти наполовина - до 30 на сто. Това обаче не е решение на проблема, се казва в публикацията. "

Правителството иска да обръща внимание на дезинформацията, обяснява пред германското издание депутатката Александра Милчева. Според нея е особено важно хората да могат сами да отсяват вярната от заблуждаващата или погрешна информация. Министерството на културата работи по план за увеличаване на медийната грамотност. Това обаче би подобрило ситуацията едва в дългосрочен план, казва министърът на електронното управление Божидар Божанов. "Не може да обучаваш хората на медийна грамотност по време на война и да очакваш да проработи за два месеца", обяснява той пред "Тагесшпигел".