Как се произвеждат неграмотни ученици

44 процента от българчетата на възраст между 15 и 16 години се справят единствено с елементарни изчисления и не могат да приложат теоретичните знания по математика на практика. Голяма част от учениците в българските средни училища не разбират и не могат да разчитат дори най-елементарните схеми и графики. С тези резултати България се нарежда на 47 място по математика от общо 65 държави, участвали в международното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). 15-годишните се представят още по-зле по четене - в тази категория страната заема 51-во място.

Всъщност това не е нищо ново за България. В изследването на ОИСР страната традиционно попада в групата на държавите с най-големи проблеми не само в качеството на придобиваните знания, но и в практическата им употреба. При подобно развитие не е учудващо, че броят на функционално неграмотните българи става все по-голям.

Как се произвеждат неграмотни ученици

Всичко това е пряко следствие от разрастващото се неравенство в обществото, смята социалният антрополог Харалан Александров. "Налице е изумително неравенство в качеството на българското образование, което означава преди всичко неравнопоставеност при достъпа до добро образование в страната. Това е социален, а не личностен или чисто образователен проблем", коментира той.

От изследването PISA, проведено през 2012-та, става ясно, че родителите, за които образоваността е ценност, правят всичко по силите си, за да осигурят качествено образование и професионални перспективи за децата си. "Тези родители участват активно в обучението на своите деца, предявяват изисквания към качеството на тяхното образование и вероятно са дейни членове на училищните настоятелства. При наличие на финансови възможности те изпращат своите деца в частни училища", казва социалният антрополог и изтъква, че това своеобразно възпроизводство на средна класа се сблъсква с нарастващата група на декласирани или намиращи се в процес на декласиране хора, които са жертви на упадъка на оставеното на самотек българско публично образование. "В тази сфера липсват ясни политики и насоки, а също и сериозни инвестиции“, казва Александров.

Според него образователната система в страната се стреми не към развитие, а към оцеляване. "В крайна сметка българите, които не желаят да се развиват или нямат способностите за това, се превръщат в бедняци. Българското образование така и не прескочи "матрицата", в която то произвеждаше и произвежда пропаднали хора, обречени на маргинализация в съвременния глобален свят. Това е истинска национална трагедия", коментира социалният антрополог.

Ценност ли е образованието за българите?

Харалан Александров смята, че в ценностните нагласи на българите по отношение на просветата няма промени. "Не е вярно обобщението, че образоваността вече не е ценност за младите български поколения. То дори започва да става ценност и за част от ромската общност, която българите продължават да смятат за най-провалена. Все повече границата между "необразованите роми" и "образованите българи" се размива, независимо, че в ромските гета положението е най-отчайващо", изтъква експертът.

Опитът му от участие в множество проекти в цяла България сочи, че все повече роми настояват децата им да се образоват и с цената на много лишения се стремят това да се случи. "Тази неголяма прослойка се превръща в средна класа. В същото време все повече семейства на етнически българи пропадат и изпадат от обществото", посочва Александров. Според него, в България има образование, което произвежда пролетариат. "И то лош пролетариат, който няма необходимите качества да се включи в съвременното технологично производство", уточнява той. "Успоредно с това е налице и малък елит, който се възпроизвежда с инвестиции в скъпо платено частно образование – в повечето случаи зад граница", констатира Александров.

Като университетски преподавател, работил с дипломирали се в български и чуждестранни ВУЗ-ове бакалаври, Харалан Александров стига до извода, че разликата между подготовката в страната и извън нея става все по-драматична. "С българите, следвали в чужбина, се работи много по-лесно, защото умовете им са тренирани. В същото време мързелът и липсата на ангажираност и мотивация сред завършилите в България са стряскащи. Мнозина присъстват в часовете без да са наясно защо са там. Пасивността и пълната липса на любопитство и култура за учене е нещо, което несъмнено тежи на съвестта на българската образователна система", казва експертът.

На кого му пука за децата?

Харалан Александров отбелязва, че все пак в сферата на българското образование има и някои положителни развития - например делегираните бюджети на училищата, външното оценяване, както и въведената система за оценяване чрез тестове. "Тези уж добри новини нямат обаче никакъв смисъл, ако липсва силна професионална общност на учителите, която да отстоява социалната ценност и икономическата значимост на една много специфична и безкрайно нужна дейност, каквато е образованието на хора. В условията на бедност и на тежко бюрократично управление от страна на просветното министерство обаче е малко вероятно да се стигне до спонтанната поява на подобна общност", прогнозира той.

"Българската образователна система е затънала до гуша в културата на имитацията и подмяната. Малко хора в нея се интересуват от реалността. Целият интерес на системата е прикован към бройката на учениците. Проекцията на подобна политика е образователна катастрофа - не утре, а днес, и това вече е факт", казва експертът. Той изтъква, че образованието от грижа на българската държава се превръща в частен проблем. "Вече няма гаранция, че ходенето на училище води дори до елементарна грамотност", подчертава Александров.

Социалният антрополог сравнява българското училище със скучна версия на интернет, който подава на порции определена информация, но не учи как да се използва. "В крайна сметка продуктът на българското образование е следният: зле информирани и безпомощни деца. Училището не оценява как учениците правят връзка между отделните сфери на познанието, а колко информация те са успели да натъпчат в конкретното чекмедже", констатира Александров.

Според него случващото се в България прекрасно илюстрира липсата на способности да се пренасят знания и умения между сферите на обществения и икономически живот в страната. "Хора със сравнително добра компетентност в определена област се провалят по драматичен начин във всички останали области - заради неумението си да пренасят своите знания в други сфери. За съжаление обаче обяснение на този български феномен обикновено търсим не в проблемите на образованието, а в теорията на конспирацията", заключава социалният антрополог Харалан Александров.