Култура, природа, караванинг: лятна почивка далеч от морето

Плаж, море и живописни заливи съпътстват голяма част от летните отпуски на българите. Не всички обаче търсят прохладата на морския бряг, а се отправят на пътешествие във вътрешността на страната в търсене на различни културни и природни забележителности. Добрата новина е, че България предлага огромен избор от дестинации за всеки вкус и всеки джоб. 

„Делът на морския туризъм у нас се движи около 48%. След него с 28% дял се нарежда културният туризъм, предлагащ на посетителите различни исторически забележителности и паметници на културата, пещери, резервати, различни фолклорни, музикални и кулинарни фестивали, както и винен туризъм. 18% заема културният туризъм в градска и историческа среда. Едва след това се нарежда СПА и уелнес туризмът“, обясни специално за „Мениджър News“ Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма.

По думите му, изключително много се посещават къмпингите у нас, като те са и с най-дълъг летен сезон. 

„Там, където има караванинг и къмпинг по морето и в планината, при тях туризмът започва най-рано - още през месец май и са изключително заети във времето, когато всички ученици са във ваканция“, добавя Драганов. 

Според данните на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма престоят на българите вече се свежда до 2,7 дни в голямата си част. „Говорим за над 5 600 000 пътувания, но те общо взето са през уикенда или хората сменят различни места на пребиваване. Най-дълъг е престоят на караванинг, като понякога той може да надвиши 3 седмици. Най-кратък е при посещенията до културна забележителност или до пещера“, добавя той. 

Караванинг

Караванингът става все по-популярен у нас, особено след COVID пандемията, когато хотелите бяха затворени, а хората търсеха различни начини за почивка сред природата за цялото семейство. Тук обаче трябва да се прави разлика между кемпери и каравани.

Караваната е като къща на колела, която се тегли от автомобил. Тя е направена с идеята да се ползва на място, където има електричество и вода, и затова през повечето време стои стационарна по къмпингите.

Кемперът обаче е създаден, за да се пътува с него - отпред той разполага с шофьорско място и двигател, а назад е караванната част. Повечето му системи са или на газ, или на дизел, така че да не сте зависими от електричество. 

Снимка: Shutterstock

Интересно е да се отбележи, че продажбите на нови кемпери у нас бележат ръст през 2025 г. - в КАТ има данни за 123 кемпера с първа регистрация в страната, което е ръст от близо 12% в сравнение с 2024 година. Общо 1839 каравани са регистрирани за същия период от време, като от тях едва 41 са чисто нови, става ясно от статистиката.

„У нас излиза доста скъпо човек да си позволи да си купи нов кемпер или каравана“, разказа за „Мениджър News“ Вeра Костова от Holiday Mobile, официален вносител за България на висок клас кемпери и каравани, както и оторизиран дилър на оборудване и резервни части.

По думите ѝ, един фабрично нов кемпер стартира от около 65 000 евро и може да стигне до 200 000 евро. Под наем кемпер модел 2025-2026 година на ден излиза около 130 евро, като разбира се има и по-бюджетни варианти, добавя тя. Относно разхода на гориво Костова обясни, че новите кемпери харчат около 10-11 на сто, ако се шофира с до 110 км/час, като при по-висока скорост разходът се вдига.

Ако не разполагате със собствена каравана, кемпер или палатка, може да си наемете такава на място. По данни на camping.bg средната цена за нощувка на двама души със собствена каравана в българските къмпинги през 2026 г. е 34,23 евро. Цените на морето са с около 8-9% по-високи, в сравнение с тези във вътрешността на страната. Сайтът разполага и с интерактивна карта на всички къмпинги у нас.

Силата на културния туризъм 

За туристите с интереси в областта на историята, културата, етнографията, религията, архитектурата и изкуството, страната ни също има какво да предложи. 

В България са разположени 36 културни резервата, 160 манастира, около 330 музея и галерии. Регистрирани са около 40 000 исторически паметници, като седем от тях са в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство – това са Казанлъшката гробница, Тракийската гробница при село Свещари край Разград, Мадарският конник, Боянската църква, Ивановските скални църкви край Русе, Рилският манастир, Старият град в Несебър. 

До Боянската църква, разположена в полите на Витоша, може лесно да се стигне с автомобил от София. Църквата е известна със забележителните си средновековни стенописи, между които ктиторските изображения от 1258/59 г. на севастократорската двойка Калоян и Десислава и на българското владетелско семейство от това време: цар Константин Тих Асен (1257 – 1277 г.) и царица Ирина.

Специалният режим за опазване на стенописите налага спазването на няколко задължителни правила: вътре се допускат най-много по 9 души едновременно, а престоят в средновековните части на храма е ограничен до 10 минути. Индивидуални посетители и малки групи до 5 души могат да посещават църквата с или без предварителна резервация. Организирани групи (туроператори, турагенти, училища и други организирани посещения) се допускат само с предварително потвърдена резервация по имейл. Билети могат да се закупят на място, като се предлагат и екскурзоводски беседи. 

Снимка: Shutterstock

Рилският манастир, основан през 10-ти век от Св. Иван Рилски, е един от най-значимите и посещавани културно-исторически обекти у нас. Манастирският комплекс включва главната църква "Рождество Богородично", кулата на Хрельо, датираща от 14-ти век, както и музей, в който се съхраняват ценни икони, ръкописи и артефакти от различни епохи. Организирана еднодневна екскурзия от туроператор до Рилския манастир обикновено излиза около 30 евро. На място обаче трябва да заплатите входна такса, вътре не се допускат домашни любимци и има строги правила за облеклото на посетителите. 

Снимка: Shutterstock

Сред най-посещаваните манастири у нас са още Бачковският, Троянският, Роженският, Соколският и други. До там често се намират организирани екскурзии с автобус, при положение че не разполагате със собствен автомобил. 

Тур до Крисурски манастир, Вършец и Годечки манастир струва около 20 евро. 

Посещение до Бачковския манастир и Кръстова гора - 28 евро.

За екскурзия до Троянския манастир, Орешак и Троян може да платите 30 евро. На същата цена излиза и тур до Лопушански манастир, Чипровски манастир и Чипровци, както и екскурзия до Калофер, екопътека Бяла река и Калоферски манастир. 

Посещение до Мелник, Рупите и Роженски манастир струва 34 евро. 

Цената на екскурзия до Боженци, архитектурно-етнографския музей на открито Етъра и Соколски манастир е 38 евро. 

Възрожденският дух и култура на България могат да бъдат открити в много от българските градове и села – Котел, Копривщица, Карлово, Калофер, Сопот, Елена, Трявна, Банско, Мелник, Стария Пловдив, Гела, Широка лъка, Момчиловци, Смилян, Ковачевица, Боженци, Рибарица, Жеравна, Орешак, Арбанаси и др. 

Летният сезон в България е изпълнен с разнообразни музикални, кулинарни и фолклорни фестивали. Сред тях са Панаира на занаятите в село Орешак, Празника на баницата в Елхово, Фестивала на сливата в град Троян и село Орешак, Фестивала на горнооряховското гърне, Празника на тиквата в Севлиево. 

На разходка в резервата Сребърна 

Почитателите на птиците могат да посетят биосферния резерват край село Сребърна, обхващащ езерото Сребърна и териториите край него. В езерото гнездят 221 вида птици, 19 от които са вписани в Червената книга на България. Заради редките и изчезващи видове птици през 1983 година езерото Сребърна е включено в списъка на обектите от световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО. Към резервата има изграден природонаучен музей и екопътека с наблюдателни площадки.

Интересно е да се видят плаващите тръстикови острови, където птиците правят своите гнезда. Перлата на резервата е гнездовата колония на къдроглавия пеликан. Такива колонии в Европа има само на Балканския полуостров (Румъния, Гърция, Албания и България).

Общо до момента в резервата са установени 500 вида насекоми, а в самото езеро около 20 вида риби от 6 семейства. По Бернската конвенция са защитени дунавска скумрия, брияна, върловка, деветиглена бодливка и виюн. В Червената книга на България влизат сирийската чесновница и смокът мишкар. 

Снимка: Shutterstock

„Ако искате да направите разходка вътре в резервата, трябва да сте подготвени и добре оборудвани. По цялото 4-километрово трасе от Природонаучния музей до река Дунав има няколко беседки за наблюдение на птиците. В момента в резервата има много птици – пълно е с чапли, лопатари, лебеди и розови пеликани“, разказаха от Природонаучния музей в село Сребърна. 

За жалост от няколко дни обявиха критично състояние, тъй като водата в езерото намаля и сега изпомпват вода от река Дунав към езерото. 

Птиците могат да се наблюдават и от Природонаучния музей, който е разположен на по-високо място, добре оборудван е и е климатизиран. Цената за музея за възрастни е 3,07 евро, а за учащи и пенсионери е 1,54 евро, а работното му време е от 08:00 до 18:00 часа. 

Красивите завои на Родопската теснолинейка

Родопската теснолинейка също може да ви предложи вълнуващо пътуване по най-високата железопътна линия на Балканите. По маршрута Септември - Велинград - Якоруда - Разлог - Банско - Добринище на денонощие се движат по четири влака между крайните гари. В състава на влак „Родопи” (в 08:55 ч. от Септември и обратно от Добринище в 14:40 ч.) има и бюфет-вагон, в който се предлагат храни и напитки. Цената на редовния билет е 4,76 евро между крайните, а отиване и връщане е 8,59 евро. 

От всяка гара и спирка по линията водят началото си туристически пътеки до природни и исторически забележителности: минералните води на Варвара, историческият връх Милеви скали, последната паднала родопска крепост Цепина, велинградския парк „Клептуза”, летовище Юндола, най-високото село на Балканите Орцево, историческият връх Велийца, Паркът за танцуващи мечки над Белица, най-старият ски курорт у нас Семково и други.

Изграждането на теснолинейката Септември-Добринище започва през 1921 г. по настояване на Българската армия и Министерство на горите с цел отбрана на тези отдалечени и скоро освободени български територии, както и за добив и транспортиране на неизчерпаемия горски ресурс в планините. Последните 6 км от линията между Банско и Добринище се строят с доброволния труд на жителите на Добринище. Участъкът е открит на 9 декември 1945 г. Общият брой на тунелите по линията е 35. 

Снимка: Shutterstock

Живописни са завоите по пътя на Родопската теснолинейка. От спирка Света Петка до гара Аврамово теснолинейката се изкачва и чертае ръкописна осмица. Този участък е известен като „осморка” и привлича интереса на туристи от целия свят. Линията достига кота 1267,4 м над морското равнище при гара Аврамово – тя е най-високата жп гара на Балканския полуостров. При гара Аврамово за първи път по линията се срещат планините Родопи и Рила. До там пресича само Родопите.

След гара Аврамово трасето се спуска в долината на река Места чрез две кръгови връщания, познати още като „шестиците”, и достига спирка Черна Места. След селото се събират реките Черна Места и Бела Места, образувайки Места, а първото селище на бреговете на Места е град Якоруда – гара по линията. 

На планина, в града, на село, край реката или морето, независимо къде решите да почивате това лято, страната ни предлага стотици прекрасни кътчета, които да посетите. 

Автор: Анелия Тодорова