Културни кодове: Изабел Рио Ново за „Парижка улица в дъждовен ден“ и силата на изкуството

Изкуството е навсякъде и едно от големите предимства на нашата епоха е, че всеки, който се интересува от него, може да го потърси и да му се наслади на живо. Освен това, изкуството има тази трансцендентна способност да преминава през времето и пространството и доказателво за това е, че в 21 век някой може да напише книга за творец, който е живял през 19 век. Това разказа специално за читателите на Мениджър нюз португалската писателка Изабел Рио Ново, която тази вечер (23 май) ще представи пред българската публика своята книга „Парижка улица в дъждовен ден“. 

В книгата главната героиня разказва за необичайната си връзка, преминаваща през вековете и пространствата, с Гюстав Кайбот, приятел и покровител на художници като Моне и Реноар и самият той впечатляващ художник импресионист. Авторката проследява историята на този тъжен милионер и описва живота му от раждането до момента, в който прочутата картина „Парижка улица в дъждовен ден“ стига до Чикагския институт по изкуствата. 

Писателката попада случайно на картини на Гюстав Кайбот и остава впечатлена от перспективата и кадрирането на неговите творби. Една от тях е „Парижка улица в дъждовен ден“, на която е посветен и романът, и която краси корицата му. Любопитна подробност е, че мястото, където е нарисувана още съществува в Париж и изглежда почти по същия начин, както на картината от 19 век. 

Изабел Рио Ново е автор на „O Diabo Tranquilo“, базиран на стихове на Даниел Мая-Пинто Родригес, романа „A Caridade“ (2005 г., отличен с Литературна награда Мануел Тейшейра Гомес), сборника с разкази „Histórias com Santos“ (2014 г.) и романите „Rio do Esquecimento“ (2016 г., финалист за наградата LeYa и полуфиналист за наградата Oceanos), „Madalena“ (носител на Литературна награда João Gaspar Simões), „A Febre das Almas Sensíveis“ (2018 г., финалист за наградата LeYa) и „Парижка улица в дъждовен ден“ (2020 г., финалист за Европейската награда за литература и наградата на PEN Clube).

* * * 

- Романът ви „Парижка улица в дъждовен ден“ разказва за живота на френския художник Гюстав Кайбот, а на корицата е негова картина от 1877 г. Каква беше причината да изберете точно неговата история?

- По случайност открих този художник и неговите картини. Преди години подготвях лекции по История на изкуството и, докато разгръщах едни албуми с художници импресионисти, попаднах на неговите картини и бях очарована от всичко - от перспективата, от кадрирането, и особено ме очарова точно тази картина, която е на корицата - „Парижка улица в дъждовен ден“. 

- Какво в неговата биография ви впечатли най-много?

- Кайбот живее доста кратко и живее доста затворен живот. Неговият живот за малко да остане почти незабелязан, защото той е познат в историята като покровител на големи художници като Моне, Реноар и други. Всъщност, съвсем случайно неговият живот става разпознаваем и видим много по-късно - през 90-те години на 20 век. 

- Освен художник, Гюстав Кайбот е бил известен колекционер на произведения на изкуството, меценат и строител на лодки. Разкажете за някои интересни факти за неговия живот, които сте научили, докато правите проучване за личността му?

- Да, научих много неща за него и за други художници импресионисти. Кайбот е имал изключително напредничав вкус за времето си. Той е купувал картини според своя вкус, и то не само за да помага на своите приятели. Купувал е картини, които за тогавашната френска държава са били шокиращи, а от днешната гледна точка, ние ги възприемаме като шедьоври. 

- Кои негови картини най-силно ви въздействаха, когато трябваше да напишете книгата?

- Мога да отлича три картини. Първата е показана на корицата на книгата и дава заглавието й - „Парижка улица в дъждовен ден“, това е и самата история на целия роман. Втората картина е „Пон де рот“ - това е „Мостът на Европа“, който отразява едно от известните места в Париж. И третата картина, която изключително много ме впечатли, е последният му автопортрет, който е нарисуван малко преди той да почине. 

- Бихте ли разказали на нашите читатели малко за историята на картината „Парижка улица в дъждовен ден“? 

- Това е една картина, която Кайот рисува през 70-те години на 19 век и това е етап, в който той е изключително ентусиазиран от цялото импресионистко движение. Тогава са първите изложби на импресионистите и това е периодът, в който Кайбот рисува най-много Париж. В същия период тази столица се трансформира изключително много. Това е важна епоха за самия град, защото той започва да придобива именно този вид, който познаваме днес, чрез големи урбанизационни промени.

- А какво се крие в една парижка улица през 19 век и сега – през 21 век?

- Любопитна подробност за картината „Парижка улица в дъждовен ден“ е, че мястото, където е нарисувана, още съществува в Париж и то изглежда почти по същия начин, както на тази картина.

Португалската писателка Изабел Рио Ново. Снимка: Цветомила Димитрова, Издателство "Лемур"

- Отмина ли времето на великите художници или те все още творят? 

- Надявам се, че все още има големи художници. Разбира се, днес имаме други възможности за създаване на изкуство и други изразни средства, като например фотографията, която по времето на Кайбот едва започва. Всъщност, фотографията започва в същия момент, в който импресионистите влизат в изкуството.  

- От гледна точка на съвременното общество, къде според вас трябва да се съхранява изкуството – в музеите или при колекционерите, какъвто е бил и Гюстав Кайбот?

- Мисля, че днес изкуството е навсякъде. Едно от големите предимства на нашата епоха е, че аз никога не съм виждала на живо една от най-впечатляващите картини на Кайбот. Но предимството е, че всеки, който се интересува, може да го потърси, да го намери, да го види и да се докосне до изкуството. Смятам, че на изкуството можем да се наслаждаваме на живо и да го докоснем, но аз самата не съм колекционерка на изкуство и затова смятам, че е по-хубаво творбите да са достъпни в музея, за да могат повече хора да стигнат до тях. 

- Поети, художници, композитори през годините са оставили своя ярък отпечатък върху културата на всяка страна. В тази връзка, според вас, в какво се корени силата на изкуството? 

- Изкуството може да постигне всичко. Ние в нашия живот сме ограничени. Колкото и да пътуваме, колкото и време да живеем, всичко в нашия живот по някакъв начин е ограничено, докато изкуството има тази трансцендентна способност да преминава през времето и пространството. И доказателво за това е, че в 21 век някой може да напише книга за творец, който е живял през 19 век - в друго време и пространство. 

- Представянето на книгата ви е в навечерието на 24 май – Деня на българската и славянската писменост. Познавате ли творчеството на българските поети и писатели? 

- За съжаление на познавам български творци. Това е пропуск в моята литературна подготовка, която се надявам скоро да запълня. 

- Какво ще пожелаете на читателите в България, които ще си купят и прочетат вашата книга? 

- Винаги съм много приятно изненадана, когато някой читател някъде в някоя точка на света избере от всички книги, които има, да вземе моята книга и да я прочете. Затова се надявам да се наслади на тази книга и тя за него да не бъде загубено време. 

Автор: Анелия Тодорова

Превод от португалски: Рада Ганкова