Само едно от петте най-скъпи овчи сирена у нас няма примеси

Само едно от петте най-скъпи овчи сирена у нас съдържа единствено овче мляко. Заместителят е краве мляко, което е три пъти по-евтино, стана ясно от изследване на Сдружението за достъпна и качествена храна. 

"Обичайно само при такива разкрития българските производители взимат някакви мерки и временно завишават своето качество", коментира в ефира на БНТ Андрей Велчев от Сдружението за достъпна и качествена храна. 

Едно от най-фрапантните нарушения е, че на етикетите никъде не е споменато, че в продукта има заместители, като потребителите разбират за това чак, след като го купят. Радостни сме, че от 50 сигнала, подадени към БАБХ, винаги завършват с констатация, че има някакво нарушение. Епична беше нашата битка с един производител на млечни продукти, който след пет поредни санкции подобри качеството си и вече не продава вода, а мляко, обясни Велчев.

Проверени са петте най-големи производители, за които са получени сигнали и петте най-скъпи сирена. В момента цената за килограм овче сирене е между 30 и 35 лв.

"През декември миналата година правихме кръгла маса за качеството на млечните продукти и всички асоциации се обединиха около идеята, че не само трябва да има стандарт, но той трябва и да се спазва и със сигурност признаха са своите грехове, които знаят, че имат. Ако един производител направи компромис, компромис прави и веригата, като го допуска да продава в нея. Най-добрата оценка идва от българския потребител, когато наказва с некупуването на един продукт", посочи Велев.

От Сдружението за достъпна и качествена храна за втори път са внесли законодателна инициатива за това имената на системните нарушители да могат да се обявяват публично.

"Няколко дни след нашето разкритие имаме жестока критика от потребителите - "какво от това, само ни стряскате". Не, ние искаме нещо да завърши както трябва, парламентарна група по правни въпроси да вземе отношение, да има обществен дебат и най-накрая да има не само черен списък на производителите, а и бял", добави Велев.

При европейската практика, ако даден продукт не отговаря на етикета, бива унищожен, посочи Андрей Велчев.