Преброяване 2011: С половин милион намаля за 10 г. населението на България

Населението на България към 1 февруари 2011 г. е 7 364 570 души. От тях, 3 777 999 (51,3%) са жени, а 3 586 571 души (48,7%) са мъже, т.е. на 1 000 мъже се падат 1 053 жени. Това показват окончателните резултати от преброяването на населението, публикувани от Националния статистически институт (НСИ).

Според изследването се запазва тенденцията на урбанизация - в градовете живеят 5 339 001 души, или 72,5%, а в селата - 2 025 569 души, или 27,5% от населението на страната.

В периода между двете преброявания 2001 - 2011 г. населението на страната намалява с 564 331 души при средногодишен темп на редуциране от 0,7%.

Две трети от намаляването на населението (68,9%) се дължи на отрицателния естествен прираст (повече починали от родени лица), а една трета (31,1%) - на външната миграция, която се оценява на 175 244 души.

Териториално разпределение:

Най-голяма по брой на населението е област София (столица), в която живеят 1 291 591 души, или 17,5% от населението на страната, а най-малка е област Видин с население 101 018 души (1,4%).

За периода между двете преброявания се е увеличило само населението на областите София (столица) със 120 749 души, или с 10,3%, и Варна - с 13 061 души, или с 2,8%.

Големи са различията в броя на населението по общини – 39,2% от хората в страната живеят в 9 общини, които са с население над 100 хил. души. В 60 общини преброените са под 6 000 души и в тях живее едва 3,1% от населението на страната.

Населението на страната е разпределено в 255 града и 5 047 села. В 181 населени места няма преброени лица. В една пета (21%) от населените места живеят от 1 до 50 души, а в малко повече от една трета (36%) от населените места живеят между 100 и 500 души

Една трета от българите (33.6%) живеят в седемте най-големи града, които са с население над 100 хил. души.

Възрастова структура:

Продължава процесът на демографско остаряване, изразяващ се в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението на възраст под 15 години и увеличаване на дела на населението на 65 и повече години. Делът на хората на възраст над 65 години се е увеличил от 16,8% през 2001 г. на 18,5% през 2011 г.

В същото време през 2001 г. лицата под 15-годишна възраст са били 15,3% от населението в страната, а през 2011 г. техният дял намалява на 13,2%.

Най-голям е относителният дял на населението на 65 и повече години в областите Видин – 25,5%, Монтана и Габрово - по 24%, Ловеч – 23,3%, и Кюстендил – 22,8% Най- нисък е делът на възрастното население в областите Благоевград, Варна и София (столица) - 16%. 62,2% от населението в страната е в трудоспособна възраст, т.е. това са 4 576 904 души. 52,5% от тях са мъже, а останалите 47,5% - жени. По-голямата част от населението в трудоспособна възраст живее в градовете – 75,8%, а 24,2% - в селата.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 г.) и излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 г.). Общо за страната този коефициент е 70. За сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

Семейно положение :

Най-общата тенденция в структурата на населението по семейно положение за изминалите 10 години се изразява в намаляване на дела на женените/омъжените лица за сметка на неженените/неомъжените лица и на лицата в съжителство без брак.

Два пъти се е увеличил делът на лицата, които живеят в семейно съжителство, без сключен юридически брак - от 4% през 2001 г. той достига близо 8% през 2011 г.

От всички съжителства без брак 70% са сред младите възрастови групи от 16 до 39 години. С увеличаване на възрастта този дял намалява и сред населението на 40 - 49- годишна възраст той е 16%, а сред лицата над 50-годишна възраст - 14%.

Образователна структура:

Образователната структура значително се подобрява като нарастват броят и делът на населението с висше и средно образование, а нв същото време намалява броя на броя на хората с основно и по-ниско образование. Към 1 февруари 2011 г. броят на лицата с висше образование е 1,349 млн. (19,6%), или всеки пети е висшист. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на висшистите се увеличава с 5,5 процентни пункта. Лицата, завършили средно образование, са 2,990 млн. (43,4%).

Почти три четвърти от жителите на градовете (71,6%) са със завършено най-малко средно образование, докато за жителите на селата този относителен дял е едва 40,3%.

Жените с висше образование у нас са значително повече от мъжете, като към момента на преброяването с висше образование са 791,8 хил. жени (22,3%), а мъжете висшисти са 556,9 хиляди (16,7%).

За първи път при настоящото преброяване е включена категорията „никога не посещавали училище”. Броят на тези лица е 81 хил., или 1,2% от населението на 7 и повече навършени години.

Неграмотните лица са 112 778, а относителният им дял от населението на възраст 9 и повече навършени години е 1,5%. При самоопределилите се като българи 0,5% са неграмотни, при турската етническа група – 4,7%, и при ромската – 11,8%.

При децата от 7 до 15 години включително, които трябва да бъдат в образователната система, но не учат към 1 февруари 2011 г., също се наблюдават значителни различия според самоопределението към трите основни етнически групи. При ромския етнос 23,2% от тази възрастова група не учат, при турската етническа група този дял е 11,9% и при българската – 5,6%.

Целият доклад от Преброяване 2011 може да видите тук.