Откриха, че и на Слънцето има два сезона

Американските учени са открили неизвестен досега двегодишен цикъл на слънчевата активност, който съществува успоредно с 11-годишния цикъл. Той е свързан с освобождаването на мощни магнитни излъчвания от дълбините на слънцето.  Когато двата цикъла съвпаднат, възникват най-опасните за Земята слънчеви изригвания, пише списание Нейчър Комюникейшънс.

Двегодишните цикли предизвикват освобождаването на пръстенообразни зони магнитни полета на повърхността на Слънцето. Подобно на височинните струйни течения в атмосферата на Земята, чиито вълни и колебания влияят на времето в различни региони на планетата, както стана тази зима, на Слънцето също има зони с бавни вълни, способни да се движат и деформират. Заради тях магнитните полета преминават от една зона в друга. Така възникват турболенции, които предизвикват слънчевите изригвания и изхвърлянето на коронарна маса.

Учените са изяснили, че зоните на висока активност възникват независимо едни от други в северното и южното полукълбо на Слънцето, като активността расте 11 месеца и намалява през следващите 11 месеца. Това напомня силно на редуването на дъждовен и сух сезон на Земята.

Изригването на магнитно „гориво” от дълбините на Слънцето води до катастрофална дестабилизация на короната – външния слой на атмосферата. „Тези изхвърляния са отговорони за 95% от мощните бури и изхвърлянето на коронарна маса”, коментира водещият автор на публикацията Скот Макинтош.

Откритието на учените дава обяснение на отбелязаните още през 1940-те години от астронома Мстислав Гневешев два пика на слънчевата активност по време на 11-годишния цикъл. Вторият пик очевидно е предизвикан от сезонните смущения двете полукълба на звездата.

Изследователите се надяват, че откритието и ще подобри качеството на прогнозите за геомагнитните бури на Земята, които водят до нарушаване на мобилните връзки и системите за навигация и дори могат да предизвикат аварии в енергийните системи.

Прогнозата може да бъде осигурена от спътниците в околослънчевата орбита, подобни на мрежата от метео спътници, които от 1960-те години позволяват да се правят по-точни прогнози за времето на Земята.