Еврокомисията препоръча стартиране на преговори за членство с Украйна и Молдова

Европейската комисия препоръча официално започване на преговори за членство на Украйна и Молдова в Европейския съюз и преминаване към следващите стъпки в процеса на присъединяване, след като те завършат поредица от реформи, предаде Блумбърг.

Становището на Европейската комисия ще трябва да бъде одобрено от лидерите на ЕС на среща на върха през декември. Комисията ще наблюдава напредъка на двете страни с цел да докладва на държавите-членки до март, става ясно от документ, видян от агенцията

ЕС се стреми да продължи напред със своята стагнираща от години политика на разширяване - решение, което се превърна в приоритет след нахлуването на Русия в Украйна и опитите на Москва да дестабилизира Европа. Блокът ускори процеса, за да предотврати попадането на съседини под влиянието на нации, които не споделят ценностите на ЕС.

„Разширяването на ЕС е движеща сила за дългосрочна стабилност, мир и просперитет на целия континент“ и геостратегическа инвестиция, се посочва в документа. „Това е мощен инструмент за насърчаване на демокрацията, върховенството на закона и зачитането на основните права“.

Очаква се комисията също така да препоръча предоставянето на статут на кандидатка на Грузия, докато Босна и Херцеговина вероятно ще трябва да завърши още реформи, преди страната да може да започне преговорите за членство.

Дори при получена зелената светлина от държавите членки, преговорите ще отнемат години, тъй като пътят към членството е дълъг и сложен. Хърватия беше последната страна, която се присъедини към блока, като процесът при нея продължи 10 години, преди тя да стане член през 2013 г.

Преди да бъде приета рамка за преговори, Киев ще трябва да приеме законодателство относно малцинствата, борбата с корупцията и регулация за лобирането, така че да приведе законите в съответствие с европейските норми като част от своя „план за действие срещу олигарсите“. Необходимите стъпки включват също закони, свързани с Националното антикорупционно бюро на Украйна и неговите нива на персонал и правомощия за борба с корупцията.

Като част от усилията за ускоряване на икономическото сближаване със Западните Балкани, Европейската комисия ще предложи и нов план за растеж, който „би извел на преден план някои от предимствата на членството в ЕС, давайки допълнителни стимули за реформи преди присъединяването“.

В случая с Молдова страната ще трябва да постигне значителен напредък в назначаването на проверени съдии от върховния съд, да номинира нов главен прокурор чрез прозрачен и основан на заслуги процес, да предостави адекватни ресурси на антикорупционните институции и да приложи разпоредби, отнасящи се до плащанията в брой и финансови потоци.

Съобщението трябва да бъде подписано от колегията на комисарите, която се събира в сряда, и все още може да се промени, преди да бъде публикувано.

Когато Украйна получи статут на кандидат през юни 2022 г., ЕС определи седем стъпки, които Киев трябваше да предприеме, за да продължи напред с процеса на присъединяване. Украйна е изпълнила четири от тези стъпки – свързани със съдебната система, независимостта на медиите и прането на пари. Няколко действия в другите области обаче остават неизпълнени, съобщи Блумбърг по-рано.

Ако лидерите на ЕС решат официално да започнат преговори, изпълнителният орган на блока може да започне техническа работа по подготовката на преговорите и процеса на присъединяване чрез начертаване на пътна карта и преглед на нивото на съответствие между европейското законодателство и законодателството на Украйна и Молдова успоредно с работата на двете нации по недовършените реформи.

Очаква се също така комисията да препоръча на държави членки да предоставят на Грузия статут на страна кандидат, при условие че тя предприеме повече от половин дузина действия, вариращи от борба с дезинформацията и привеждане в съответствие с външната политика на ЕС до завършване на реформите в съдебния и парламентарния надзор, адресиране на политическа поляризация и подобряване на защитата на човешките права.

Становищата бяха изготвени заедно с подробни доклади за реформите на страните и законодателството и предстои да бъдат обявени заедно с по-широко съобщение относно политиката на разширяване на ЕС.

Сърбия, Грузия

Документът представя равносметка на отношенията с 10 държави от процеса на разширяване, включително кандидати от Западните Балкани като Сърбия и страни като Грузия, които се борят за получаване на този статут.

Спорове и продължаващото напрежение между Сърбия и Косово блокираха европейските перспективи на двете страни, докато развития в Република Сръбска, където проруско образувание блокира реформите, опорочава шансовете на Босна и Херцеговина да започне преговори за присъединяване.

Според документа Босна и Херцеговина ще трябва да постигне допълнителен напредък по 14 ключови приоритета, определени от ЕС, преди комисията да може да препоръча започване на преговори за членство с балканската нация. Европейската комисия ще докладва за този напредък до март 2024 г.

Малък брой страни в ЕС, включително Австрия, настояват да се продължи с кандидатурата на Босна и Херцеговина и това може да се окаже трънлива тема на дебат по време на срещата на лидерите през декември.

ЕС също така ще обяви нов план за растеж за Западните Балкани, който върви успоредно с процеса на присъединяван. Той ще се състои от четири стълба, включително повишена интеграция с единния пазар на блока, изграждане на общ регионален пазар и по-добро насочване на инвестициите към ключови реформи.

В документа се признава, че преговорите за присъединяване с Турция са в застой и Анкара се е отдалечила от ЕС в много области. Той обаче описва Турция като ключов партньор по въпроси като миграцията, енергетиката и сигурността. Въпреки че присъединяването не е на масата, ЕС по-рано посочи, че е отворен да проучи други начини за засилване на взаимоотношенията. Главният дипломат на ЕС Жозеп Борел ще предостави доклад за отношенията ЕС-Турция по-късно този месец.