Мелони настоява ЕС да облекчи бюджетните правила заради енергийната криза

Италианският премиер Джорджа Мелони настоява Брюксел да разхлаби фискалните правила на ЕС, за да помогне на правителствата да се справят с икономическия шок, предизвикан от войната с Иран и рязкото поскъпване на енергията.

В писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, за което първо съобщи италианският вестник Corriere della Sera, Мелони настоява „инвестициите и извънредните мерки, необходими за справяне с енергийната криза“, да бъдат изключени от правилата на Пакта за стабилност и растеж на ЕС. Според тази рамка държавите членки трябва да поддържат бюджетен дефицит под 3% от БВП, пише POLITICO.

„Кризата в Близкия изток и напрежението в Ормузкия проток, които се добавят към последиците от руската агресия срещу Украйна, вече оказват много тежки и често неравномерни ефекти върху цените на енергията и разходите за домакинствата и бизнеса“, пише Мелони.

Италианският премиер посочва, че както разходите за отбрана са изключени от изчисленията по пакта, така и разходите, свързани с енергийната сигурност, не трябва да бъдат включвани.

„Трябва да имаме политическата смелост да признаем, че днес енергийната сигурност също е стратегически приоритет за Европа“, подчертава тя.

Мелони предупреждава още, че за Рим ще бъде трудно да оправдае участието си в европейската програма SAFE за финансиране на отбраната, ако Брюксел не покаже подобна гъвкавост и по отношение на енергийните разходи.

Италия настоява съществуващата „национална предпазна клауза“ на ЕС — която в момента е свързана с инвестиции в отбраната — временно да бъде разширена и за извънредни мерки в енергетиката. Призивът на Мелони идва в деликатен за правителството ѝ момент. Миналия месец статистическата служба на ЕС потвърди, че бюджетният дефицит на Италия за 2025 г. надвишава правилата на Брюксел.

Това се случва след сериозно политическо поражение за Мелони на референдум за съдебната система и вероятно ще принуди италианското правителство да ограничи разходите преди чувствителна изборна година, в която дясноцентристката коалиция на премиера е с почти изравнена подкрепа с лявоцентристките си опоненти.

След началото на войната с Иран на 28 февруари, след съвместните удари на САЩ и Израел по ирански цели, Европа е изправена пред рязко покачване на цените на енергията и нарастващи опасения за доставките на газ, прекъсвания в работата на рафинерии и недостиг на авиационно гориво.

Около 20% от световните доставки на петрол преминават през Ормузкия проток.

Брюксел обаче засега се противопоставя на сериозни промени в политиката за справяне с кризата. По-рано тази година Европейската комисия отхвърли искането на Австрия, Германия, Италия, Португалия и Испания за въвеждане на извънреден данък върху печалбите на енергийните компании, спечелили от войната с Иран. В неделя Комисията също даде знак, че не е склонна да приеме искането на Мелони.

В изявление до италианските медии говорителят на Европейската комисия Олоф Гил заяви, че ЕС вече е представил на правителствата „редица възможности“ за управление на кризата.

Той подчерта още, че Брюксел „не включва Националната предпазна клауза сред тези възможности“, тъй като иска да остане в рамките на „фискално отговорни ограничения“.