Остро предупреждение от Зеленски на фона на решаващи разговори в ЕС за руските активи

Владимир Зеленски призовава лидерите на Европейския съюз, събрали се на критична среща на върха в Брюксел, да отпуснат милиарди евро от замразени руски пари за финансиране на военните и икономическите нужди на Украйна, предава BBC.

По-голямата част от активите на Русия в ЕС на стойност 210 милиарда евро се държат от базираната в Белгия организация Euroclear, а досега Белгия и някои други членове на блока заявиха, че са против използването на парите като „заем за репарации“.

Русия предупреди ЕС да не използва парите ѝ, но без тласък на финансирането украинските средства ще се изчерпят след няколко месеца. „Надявам се, че ще можем да получим положително решение“, каза Зеленски пред репортери. „Без това ще има голям проблем за Украйна“.

Срещата на върха в Брюксел се случва в ключов момент от войната и Русия заведе дело срещу Euroclear в московски съд в опит да си върне парите. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че „няма да напуснем срещата на върха без решение“.

Всички погледи са насочени към белгийския премиер Барт Де Вевер, който заяви пред белгийския парламент в четвъртък: „Все още не съм видял никакъв текст, който би ме убедил да променя позицията на Белгия“.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че споразумението е по-близо от всякога за прекратяване на войната - която започна с пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

Американски и руски представители трябва да се срещнат в Маями този уикенд за по-нататъшни разговори по мирен план, каза служител на Белия дом пред информационната агенция AFP. Смята се, че пратеникът на Кремъл Кирил Дмитриев ще разговаря с пратениците на Тръмп Стив Виткоф и Джаред Кушнер.

Украински представители също се отправят към САЩ, а президентът Володимир Зеленски, който е в Брюксел, каза пред репортери, че Киев се нуждае от парите, или за да подкрепи армията си, ако войната продължи, или за да насочи финансирането изцяло за възстановяване.

Русия все още не е отговорила на последните предложения за мир, но Кремъл подчерта, че плановете за водени от Европа многонационални сили за Украйна, подкрепени от САЩ, не биха били приемливи.

Президентът Владимир Путин ясно изрази чувствата си към Европа в сряда, когато заяви, че континентът е в състояние на „пълна деградация“ и че „европейските прасенца“ - пренебрежително описание на европейските съюзници на Украйна - се надяват да спечелят от колапса на Русия.

Европейската комисия - изпълнителният орган на ЕС - предложи да отпусне на Киев заем от около 90 милиарда евро (79 милиарда британски лири) през следващите две години - от 210-те милиарда евро руски активи, намиращи се в Европа.

Това е около две трети от 137-те милиарда евро, които се смята, че Киев ще трябва да получи през 2026 и 2027 г. Досега ЕС е давал на Украйна лихвата, генерирана от паричните средства, но не и самите пари.

„Това е критичен момент за Украйна да продължи да се бори през следващата година“, каза служител на финландско правителство пред BBC. „Разбира се, има мирни преговори, но това дава на Украйна предимство да каже „не сме отчаяни и имаме средствата да продължим да се борим“.

Ръководителят на Европейската комисия казва, че това ще увеличи и разходите за война за Русия. Замразените активи на Русия не са единствената опция на масата за лидерите на ЕС. Друга идея, подкрепена от Белгия, се основава на това ЕС да вземе парите назаем на международните пазари, използвайки бюджета на ЕС като гаранция.

Това обаче би изисквало единодушно гласуване и унгарският президент Виктор Орбан ясно заяви, че няма да позволи повече пари от ЕС да се използват за помощ на Украйна. За Украйна предстоящите часове са важни и лидерите на ЕС са склонни да подчертаят важния характер на решението за заема.

„Знаем за неотложността. Тя е остра. Всички я усещаме. Всички я виждаме“, каза Урсула фон дер Лайен пред Европейския парламент.

Германският канцлер Фридрих Мерц изигра водеща роля в настояването за използване на руските активи, като заяви пред Бундестага в навечерието на срещата на върха, че става въпрос за изпращане на „ясен сигнал“ към Москва, че продължаването на войната е безсмислено.

Унгария се смята за най-големия противник на този ход и преди срещата на върха премиерът Орбан и неговото обкръжение дори предположиха, че планът за замразени активи е бил премахнат от дневния ред на срещата на върха. Служител на Европейската комисия подчерта, че това не е така и че въпросът ще бъде от компетенциите на 27-те държави членки на срещата на върха.

Словашкият министър Роберт Фицо също се противопостави на използването на руските активи, ако това означава, че парите ще бъдат използвани за закупуване на оръжия, а не за нуждите на възстановяването.

Когато ключовото гласуване най-накрая се проведе, то ще изисква мнозинство от поне 15 държави членки, съставляващи 65% от населението на Европа, за да бъде прието. Каквото и да се случи, председателят на Съвета на Европа Антонио Коста обеща да не пренебрегва белгийците.

„Няма да гласуваме против Белгия“, каза той пред белгийския обществен радио-телевизионен оператор RTBF. „Ще продължим да работим много интензивно с белгийското правителство, защото не искаме да одобрим нещо, което може да не е приемливо за Белгия.“

Белгия също така ще е наясно, че рейтинговата агенция Fitch е поставила Euroclear под отрицателен рейтинг, отчасти поради „ниските“ правни рискове за баланса ѝ от плановете на Европейската комисия да използва руските активи. Главният изпълнителен директор на Euroclear също предупреди срещу плана.

„Разбира се, все още има много спънки и препятствия. Трябва да намерим начин да отговорим на притесненията на Белгия“, добави финландският служител. „Ние сме на същата страна като Белгия. Ще намерим решение заедно, за да гарантираме, че всички рискове са проверени, доколкото е възможно.“

Италианският премиер Джорджия Мелони заяви пред италианските депутати, че ще подкрепи сделката, „ако правната основа е солидна“. „Ако правната основа за тази инициатива не беше солидна, щяхме да дадем на Русия първата ѝ истинска победа от началото на този конфликт.“

Малта, България и Чехия също се смятат за неубедени от спорните предложения. Ако сделката бъде приета и руските активи бъдат дадени на Украйна, най-лошият сценарий за Белгия би бил този, при който съд би ѝ разпоредил да върне парите на Русия.

Някои държави заявиха, че биха били готови да предоставят милиарди евро финансови гаранции, но Белгия ще иска да види как цифрите се сумират. Във всеки случай, служители на Комисията са уверени, че единственият начин Русия да си ги върне е като плати репарации на Украйна - в този момент Украйна би върнала своя „репарационен заем“ на ЕС.