Саботажът на Северен поток: версиите и защо Европа е беззащитна

Каквото и да е причинило щетите на газопроводите Северен поток в Балтийско море, това изглежда е първата голяма атака срещу критична подводна инфраструктура в Европа. Вече няма съмнение, че експлозиите, довели до големите течове в двата тръбопровода, не са просто инциденти, а са умишлен акт на саботаж.

Атаките са извършени в изключителните икономически зони на Дания и Швеция и демонстрират рисковете, пред които са изправени европейските подводни инфраструктури. Това повдига въпроса за уязвимостта на европейските тръбопроводи, електрически и интернет кабели и друга морска инфраструктура. Европа ще трябва да преразгледа политиките си за защитата им, отбелязва Кристиан Бюгер, професор по международни отношения в Университет на Копенхаген, в статия за Тhe Conversation.

Но все още не е ясно как са извършени атаките. Разследванията вероятно ще отнеме месеци, но има два вероятни сценария. Първият вариант е, че атаките може да са били извършени като операция с помощта на модерна подводна технология.

 Въпреки че атаките са извършени извън териториалните води на членки на НАТО – Дания и Швеция, те могат да се тълкуват като акт на война.

Вторият сценарий е операция, стартирана от частен надводен кораб, като например рибарска лодка, използвана като платформа за водолази или подводници за поставяне на експлозиви. В този случай атакуващият кораб се е слял с ежедневния морски трафик.

Този сценарий ни насочва към така наречената тактика на „сивата зона“ : атака от група, действаща в името на държавните интереси. Тогава ще бъде много трудно да се провери участието на което и да е правителство. Този сценарий предполага, че атаката на Северен поток вероятно е била първата регистрирана дейност в сивата зона в европейското подводие.

Тактиките на сивата зона са все по-често срещани в морето и се свързват с Иранската революционна гвардия , която завладява кораби , или с китайския риболовен флот, който предявява териториални претенции.

Тактиките на сивата зона в морето не са проучени задълбочено, но те са подробно описани в кибердомейна. В този домейн обикновено хакерска група, действаща формално като „независима“ от правителствените агенции, извършва атака.

Сравнението с кибернетичния свят е полезно, тъй като ни дава представа защо морската област е много уязвима. Морето прилича повече на киберпространството, отколкото изглежда на пръв поглед.

Подобно на киберпространството, морето е претъпкано с изключително сложен набор от държавни и недържавни участници и множество припокриващи се юрисдикции. Това улеснява укриването и прави по-трудно проследяването и идентифицирането на отговорните участници. Правните неясноти повдигат и въпроса как да се преследват извършителите.

Неурегулирано пространство

Тръбопроводите осигуряват потока от газ и нефт. Електрическите кабели в Европа и Средиземноморието са ключови за революцията в зелената енергия. Подводните кабели за данни пренасят 95% от данните и осигуряват цифрова свързаност.

И все пак Европа няма въведена политика, която да осигури наблюдение и защита на тази подводна инфраструктура. Европа на практика е сляпа под вода.

Три агенции на Европейския съюз – Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA) и Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) – се занимават с океанските повърхности. Но никой от тях няма мандат да търси под водата.

Тези три агенции обаче управляват строга схема за наблюдение на морските дейности, известна като Обща среда за споделяне на информация .

Първа стъпка за повишаване на защитата на подводната инфраструктура е да се използва тази платформа за систематично осигуряване на наблюдение на подозрителни дейности на повърхността в близост до инфраструктурата и за координиране на патрули. Това ще помогне за възпиране на извършителите и предотвратяване на бъдещ сценарий на сива зона.

Око в морето

Наблюдението на подводните дейности е по-трудно и скъпо дело. Морското дъно е огромно пространство, а кабелите и тръбопроводите покриват хиляди километри. Европейската агенция по отбрана изпълнява редица проекти за подобряване на водното наблюдение.

Въпреки това, както написахме неотдавна в доклад до Европейския парламент, не само технологичният напредък е пътят към по-добра устойчивост. Военноморските сили и бреговата охрана трябва да развият по-добро сътрудничество с частната индустрия, която управлява и поддържа подводна инфраструктура.

Индустрията притежава важни данни и е необходима, за да осигури бързи реакции за всяка бъдеща атака. ЕС трябва да играе важна роля за осигуряване на това сътрудничество чрез своите агенции. Трябва също така да гарантира, че индустрията разполага с достатъчно възможности за ремонт на кабели и тръбопроводи.

Всичко това налага изрична подводна политика за ЕС и упълномощаване на неговите агенции да допринасят за защитата на критичната морска инфраструктура. Текущото изготвяне на новата стратегия на ЕС за морска сигурност е възможност. Стартирала през 2022 г., целта на стратегията е да даде насока и да осигури координация между институциите на ЕС и агенциите на държавите членки, които се занимават с мореплаването. Очаква се тя да бъде завършена през 2023 г. Документът ще третира всички въпроси, свързани с подводната среда и ще очертае начините как подводната инфраструктура може да бъде по-добре защитена.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка