Унгария на фотофиниш

Възможно е да видим коалиционно правителство, което ФИДЕС да конструира – независимо от това дали ще спечели изборите или не, – допуска бившият заместник министър на външните работи Милен Керемедчиев. 

Ето какво още коментира той за политическата ситуация в Унгария преди изборите в интервю пред заместник-главния редактор на списание "Мениджър" Елисавета Якимова. 

Опозиционната ТИСА води в проучванията преди парламентарните избори в Унгария на 12 април. Това ли е краят за Орбан, или той все още крие „карти“ в ръкава си?

Не бих говорил за предрешена победа. Макар че разликата варира между 10 и 13 процентни пункта в полза на ТИСА, в самото начало на кампанията тя беше над 20 процентни пункта. Виждаме една изключително агресивна кампания и политика, ежедневно, и в социалните мрежи, и в националните медии, в която Орбан лично се е заел да стопява тази разлика и тя действително се топи. 

Причините са няколко, като основната е агресивната кампания, с която Орбан привлича най-ултраконсервативните среди в унгарското общество. Унгария, трябва да знаем, може би и заради езиковите си особености е една доста затворена страна, която живее предимно с вътрешнополитическите си проблеми. Освен това съществува напрежение между нея и на практика всички нейни съседи, в които има и унгарски малцинства. Затова, адресирайки именно крайно националистически нагласи у най-консервативната част от населението, Орбан се опитва и да я привлече към собствената си политика и политиката на ФИДЕС. Кампанията е извънредно изострена.

Орбан ескалира до крайност конфликта с Украйна, Financial Times огласи и масирана кампания в социалните мрежи на руската Social Design Agency в полза на Орбан. Въпросът е какво е влиянието на познатите и у нас наративи за „въвличане във войната“ и загуба на суверенитет върху по-голямата част от унгарското общество?

Първо, всички унгарци, както и всички европейци, в момента се притесняват за своята сигурност, а премиерът Орбан умело използва тези притеснения. Данните показват, че около 60% от унгарците се тревожат за сигурността си в най-широк смисъл. Дали това е сигурността, свързана с икономиката и с възможността стандартът на живот да се промени. Дали е опасността от миграционните потоци, които дълго време са сред основните теми в политиката на ФИДЕС и в политиката на затваряне на Унгария. Дали е войната в Украйна – все пак Унгария е граничеща държава. Така че тревогите на тези около 60% от населението са водещи в електоралните нагласи.

Ако погледнем управлението на Орбан от 2010 г. насам, ще видим, че икономиката на страната се развива сравнително добре, макар и със забавяне през 2023–2024 г. БВП на Унгария в номинално изражение е почти удвоен за този период, а чуждестранните инвестиции въпреки политиките на Орбан също продължават да бъдат високи, като Германия, Китай и САЩ остават водещи инвеститори. Тоест въпреки сериозната конфронтация с общите европейски политики Унгария продължава да бъде интересна икономика за инвестиции и за растеж. И това е едно от основните притеснения на унгарците – доколко домакинствата им биха били ударени от евентуална икономическа криза.

Да разбираме ли тогава, че изборът „Европа или изолация“ не е преобладаваща тема за унгарското общество. Кое натежава – хладилникът или идеологията?

По-скоро хладилникът побеждава идеологията – сигурността на домакинствата и възможността да оцелеят икономически. Орбан води кампанията си с яростна антиимигрантска и с много крайна антиукраинска реторика. Това има своите корени в етническите общности зад граница, но Унгария също така е и зависима от руските енергийни ресурси, което кореспондира с опасенията на домакинствата, че е възможно икономиката да пострада. В допълнение Унгария успява да запази ролята си в рамките на Вишеградската четворка. Виждаме, че тя се утвърждава като център за формиране на алтернативни политики в рамките на ЕС. Словакия също се ориентира в тази посока и двете все по-често успяват да влияят върху решения на европейските институции, което също помага на Орбан да се представя като силния човек на деня. Не на последно място са и близките му отношения с президента Тръмп и многократните похвали, които получава от него. Това допълнително му дава самочувствие, че ако бъде преизбран, подкрепата на Съединените щати в следващите години ще бъде стабилна.

Възможно ли е системата на Орбан да удържи дори при изборна загуба и при ерозираща обществена подкрепа?

Определено. За тези 15 години Орбан е изградил изключително строга, добре структурирана и координирана система за управление на страната. Всъщност най-големият враг на самия Орбан са някои негови бивши сподвижници, както и случаите на корупционни практики и скандали, свързани с близки до властта хора. Основният удар по ФИДЕС е по-скоро отвътре, отколкото отвън. Да не пропускаме факта, че опонентът на Орбан Петер Мадяр идва именно от средите на ФИДЕС. Той беше част от тази система и е бивш съпруг на бившата унгарска правосъдна министърка Юдит Варга, с която се разведе. 

Какво можем да очакваме от Мадяр, ако спечели изборите – консервативен коректив на Орбан, хибридна фигура, която работи с ЕС, без пълно подчинение на Брюксел или ще влезе в обувките на проевропейски реформатор?

Мадяр е млад политик. Роден е през 1981 г., което го прави привлекателен, особено за по-младата част от унгарците, а основната му платформа е силно антикорупционна. Той започна да критикува властта и постепенно се превърна в основен опонент на управлението, но както казах, дълги години беше част от системата на Орбан, затова и не може с лекота да се каже каква точно ще бъде неговата политика.

По-скоро бихме могли да очакваме консервативна линия, но може би не толкова конфронтационна спрямо европейските политики. От друга страна, едва ли ще влезе в рязък контрапункт с политиките на ФИДЕС, защото подкрепата за тях в Унгария продължава да е голяма. Ако иска да разширява влиянието си, той ще играе в полето на национализма, популизма и консерватизма. Тепърва ще видим как ще се оформя като политик. Засега можем да кажем, че унгарците проектират надежди върху него, но в крайна сметка отново залагат на по-скоро непозната фигура, която няма ясно изразени идеологически различия с Орбан. По отношение на ЕС на този етап Мадяр предлага по-скоро общи формулировки, отколкото конкретика.

Радикално дясната Mi Hazank има шанс да преодолее прага за влизане в парламента. Какво би означавало присъствието ѝ в бъдещи коалиционни преговори?

Mi Hazank означава „Нашата родина“. Това е малка, но влиятелна ултранационалистическа партия в Унгария. Основните ѝ идеи в голяма степен са близки до тези на ФИДЕС – силна национална държава в стил „Унгария над всичко“, традиционни ценности, ограничаване на миграцията, защита на унгарските общности в Украйна, Румъния и Словакия. Така че, ако тя успее да прескочи изборния праг и влезе в унгарския парламент, по-скоро би се коалирала с ФИДЕС, ако има такава необходимост.

Каква е прогнозата ви за изборния резултат?

По-скоро вървим към фотофиниш между ФИДЕС и ТИСА. Не мога да предвидя дали в дните, оставащи до изборите, ФИДЕС ще успее да стопи още повече преднината до степен да спечели с малка преднина, но същевременно е много вероятно нито една от двете големи партии да няма самостоятелно мнозинство в следващия парламент. Това означава, че за първи път от 15 години ФИДЕС, която досега имаше квалифицирано мнозинство за промени в конституцията и която държеше и президентската, и изпълнителната власт, може да бъде поставена в ситуация да търси коалиционни партньори. Според мен ФИДЕС би могла да намери такива по-лесно от ТИСА в крайнодесния и националконсервативния спектър. Така че напълно е възможно да видим коалиционно правителство в Унгария, което ФИДЕС да конструира, независимо дали ще спечели изборите или не.

Унгария се превърна в катализатор на разговора за реформа в ЕС, особено по отношение на единодушното вземане на решения. Каква динамика в процесите на интеграция и дезинтеграция очаквате, свързана с идеята за „Европа на две скорости“?

Първо, да погледнем към политиката на Унгария на Балканите по времето на Орбан. Виждаме активни отношения със Сърбия и Северна Македония. Наблюдаваме също сериозни унгарски инвестиции, както и присъствие в Албания. Тоест Унгария не бива да бъде подценявана във възможностите си да разширява своето влияние. Тя го прави тихо, но уверено и с голям успех в нашия регион, в който България би трябвало да има по-решаваща роля. За съжаление, виждаме, че Унгария все по-силно навлиза в тези пространства. Що се отнася до Европа на две скорости, този план засега на практика се блокира именно от държави като Унгария и Словакия. Защото, за да се стигне до промяна от единодушие към друг механизъм за вземане на решения, самото решение също трябва да бъде взето единодушно. 

Това, което трябва да се следи много внимателно обаче, са процесите като цяло. Защото е възможно Вишеградската група да увеличи влиянието си, включително от гледна точка на бъдещо разширяване с привличането на нови членки като противовес на западноевропейските страни. Важна е и подкрепата на Съединените щати, която до момента сякаш в по-голяма степен се насочва към държави като Полша, Румъния, Унгария и Словакия, отколкото към Германия и Франция. Така че е вероятно да видим нови центрове на влияние в ЕС, или по-скоро кристализацията на коалиции между европейски национални държави, обединени около общи интереси.

До каква степен влиянието на Унгария върху Балканите е проводник на китайски и руски интереси в региона? Наивно ли е да очакваме отслабването им при нова политическа ситуация в Будапеща?

В никакъв случай не виждам такава възможност. Унгария от години е плацдарм за китайските икономически интереси в региона и своеобразен троянски кон за влизане в европейската икономика. Китайските инвестиции са в милиарди евро, изграждането на железопътната линия Будапеща – Белград се финансира предимно с китайски заеми. Много трудно е този захват да бъде отслабен само в резултат от изборите в Унгария. 

Използвайки позицията си на платформа за китайските интереси в региона, на практика Унгария разширява и китайското влияние на Балканите. Единствено Албания е донякъде специфичен случай, но и там унгарските икономически интереси са на високо ниво. Що се отнася до руското влияние, както и в Северна Македония, там по-скоро говорим за директна връзка и договори между Сърбия и Русия, отколкото за използването на Унгария като посредник.