Годишната инфлация в еврозоната през февруари се забавя до 2,4%

Според експресните данни на статистическата агенция Евростат, публикувани днес, инфлацията в еврозоната е намаляла до 2,4% през февруари, но е била малко над очакванията на анализаторите, предаде CNBC.

Икономисти, анкетирани от Ройтерс, очакваха инфлацията на годишна база да спадне до 2,3% през февруари спрямо 2,5% през януари.

Така наречената базисна инфлация, която изключва разходите за енергия, храна, алкохол и тютюневи изделия, достигна 2,6% през февруари, малко под 2,7% през предходния месец.

Внимателно следеният показател за инфлацията в сектора на услугите, който се оказа непостоянен през последните месеци, също се понижи и достигна 3,7% през миналия месец спрямо 3,9% през януари.

Данните от понеделник сочат също така рязко забавяне на повишаването на цените на енергията, които през февруари нараснаха само с 0,2% спрямо 1,9% през първия месец на годината.

„Февруарското понижение на общата инфлация беше окуражаващо, тъй като отчасти се дължеше на по-ниската инфлация при услугите“, заяви Джак Алън-Рейнолдс, заместник главен икономист за еврозоната в Capital Economics .

„Смятаме, че февруарският спад на инфлацията в сферата на услугите е началото на тенденция, която ще изтегли основния лихвен процент значително надолу през тази година“, добави той.

Междувременно се очаква общата инфлация да остане около сегашните си нива, отбеляза Алън-Рейнолдс, тъй като се очаква цените на енергията да се повишат леко, а инфлацията при хранителните продукти да остане над границата от 2%.

Въпреки това, в зависимост от развитието на настоящата геополитическа ситуация, това в крайна сметка може да повлияе на инфлацията, отбеляза в понеделник Берт Колийн, главен икономист за Нидерландия в ING.

„Геополитическите събития правят инфлационните перспективи в момента много несигурни. Помислете например за несигурността, свързана с търговската война и цените на енергията“, каза той.

Многократните заплахи на президента на САЩ Доналд Тръмп за налагане на мита върху стоки, внасяни от Европа, накараха инвеститорите и икономистите да не са сигурни в перспективите за инфлацията и икономическия растеж. Тарифите често се разглеждат като инфлационни, а търговията със САЩ е ключов стълб за няколко големи европейски държави, особено за най-голямата икономика в ЕС - Германия.

Инфлацията в еврозоната отново се ускори през четвъртото тримесечие, но политиците от Европейската централна банка остават оптимисти за нейната траектория. Сметките от януарското заседание на централната банка миналата седмица показаха, че политиците смятат, че инфлацията е на път да постигне целевото равнище от 2%, въпреки някои продължителни опасения.

По-късно тази седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) отново ще проведе заседание, на което се очаква да обяви ново понижение на лихвите, което ще бъде шестото от началото на облекчаването на паричната политика през юни.

Пазарите ще обърнат голямо внимание и на изявлението на ЕЦБ, придружаващо решението за лихвените проценти, в търсене на улики относно оценката на създателите на политиката за инфлацията и ограниченията на паричната политика.

„За Европейската централна банка големият въпрос е колко ниско ще отиде“, заяви Колин от ING, добавяйки, че данните от понеделник ще подкрепят мнението, че инфлацията в момента е „доста благоприятна“, но няма да осигурят силна основа за това колко ниски трябва да бъдат лихвите.

„Очакваме още едно намаление с 0,25 пр.п. по-късно тази седмица да бъде придружено от по-ожесточен дебат за това кога ЕЦБ ще достигне крайната си ставка“, каза той.Данните от понеделник идват, след като няколко големи икономики в еврозоната представиха данни за инфлацията през миналата седмица. Предварителните данни показаха, че февруарската инфлация е останала непроменена на по-високо от очакваното ниво от 2,8% в Германия, но се е понижила рязко до 0,9% във Франция. Показанията са хармонизирани в цялата еврозона, за да се осигури тяхната съпоставимост.