Художници, учени, реки или птици: Гласувайте за дизайна на новите евробанкноти

Мария Калас върху банкнотата от 5 евро, Мария Кюри върху тази от 20 евро и Леонардо да Винчи върху купюрата от 100 евро. Или, вместо тях - европейски реки, птици и институции.

Това са двете големи посоки, между които европейците могат да избират при първия цялостен редизайн на евробанкнотите от въвеждането им в обращение през 2002 г. Европейската централна банка представи десетте финални предложения и откри онлайн гласуване, в което могат да участват граждани от цяла Европа, включително и от България.

Допитването ще продължи до 21 септември 2026 г. Резултатите няма автоматично да определят победителя, но ще бъдат сред основните фактори, които Управителният съвет на ЕЦБ ще вземе предвид при окончателното решение, очаквано около края на годината. Успоредно с отвореното гласуване независимо социологическо дружество ще проведе представително проучване сред гражданите на еврозоната.

Европейската култура срещу реките и птиците

До финалния етап са достигнали десет цялостни дизайнерски концепции - по пет различни визуални интерпретации на всяка от двете теми: „Европейска култура“ и „Реки и птици“. Те са избрани след конкурс, привлякъл над 1200 кандидатури от графични дизайнери. От тях 25 участници са били поканени да разработят предложения, а независимо жури от 21 експерти е определило финалистите.

При културната серия всяка купюра е посветена на личност, оставила трайна следа в европейската история.

Банкнотата от 5 евро е отредена за родената в Ню Йорк в семейство на гръцки емигранти оперна певица Мария Калас. На купюрата от 10 евро трябва да се появи Лудвиг ван Бетовен, а върху тази от 20 евро – двукратната носителка на Нобелова награда Мария Кюри.

Мигел де Сервантес, авторът на „Дон Кихот“, е избран за банкнотата от 50 евро. Леонардо да Винчи ще заеме мястото върху купюрата от 100 евро, а австрийската писателка, пацифистка и носителка на Нобеловата награда за мир Берта фон Зутнер – върху тази от 200 евро.

Алтернативата е по-малко биографична и по-близо до природата. В нея европейските реки служат като пейзаж, а различни птици символизират свободата, движението през границите и биологичното разнообразие на континента.

Сред избраните видове са стенолазът, земеродното рибарче, пчелоядът, белият щъркел, саблеклюнът и северният рибояд. На обратната страна на банкнотите ще бъдат представени основни европейски институции – Европейският парламент, Европейската комисия, Европейската централна банка, Съдът на Европейския съюз, Съветът на ЕС и Европейският съвет, както и Европейската сметна палата.

Двата варианта предлагат различен отговор на един и същ въпрос: какво трябва да виждат европейците, когато погледнат парите в портфейла си? Общото културно наследство или природата, която не признава национални граници.

Новите банкноти няма да влязат в обращение веднага

Окончателният дизайн трябва да бъде избран около края на 2026 г., но това не означава, че новите банкноти ще се появят още тогава. Следват техническо доразработване, тестове за сигурност и достъпност, подготовка на производството и постепенно пускане на отделните купюри.

ЕЦБ предупреждава, че процесът ще отнеме няколко години. Сегашните банкноти ще запазят стойността си и ще продължат да бъдат законно платежно средство, като ще се използват паралелно с новата серия.

Промяната не е само естетическа. Новата серия трябва да включва по-съвременни защити срещу фалшифициране, да бъде по-лесна за разпознаване от хора със зрителни увреждания и да има по-малък екологичен отпечатък чрез по-издръжливи материали и устойчиви производствени процеси.

За ЕЦБ банкнотата остава нещо повече от разплащателно средство. Тя е един от малкото предмети, които ежедневно преминават от ръка в ръка във всички държави от еврозоната и носят еднакъв дизайн независимо дали се използват в София, Париж, Рим или Хелзинки.

От измислените мостове до реалните личности

Еврото официално се появява на 1 януари 1999 г., но през първите три години съществува основно като счетоводна и безналична валута. Банкнотите и монетите влизат в обращение на 1 януари 2002 г. първоначално в 12 държави с общо над 300 млн. жители.

Дизайнът на първата серия е дело на австрийския художник Роберт Калина. Той представя седем епохи от европейската архитектурна история – от класическата античност до модернизма на XX век. На лицевата страна се виждат прозорци и врати като символ на откритостта, а на обратната – мостове, олицетворяващи връзките между европейските народи и останалия свят.

Любопитната подробност е, че нито една от тези сгради и нито един от мостовете не съществуват в действителност. Те са създадени специално за банкнотите, за да не бъде предпочетена архитектурата или националното наследство на конкретна държава.

Втората серия, наречена „Европа“, започна да влиза поетапно в обращение през 2013 г. и беше завършена през 2019 г. Тя носи името на принцеса Европа от древногръцката митология, чийто портрет присъства в част от защитните елементи. Именно в тази серия думата „евро“ се появи и на кирилица заради членството на България в Европейския съюз.

Банкнотата от 500 евро не беше включена в серията „Европа“ и вече не се емитира, макар съществуващите купюри да запазват стойността си. Поради това и в новите предложения най-високата номинална стойност е 200 евро.

С предстоящия редизайн ЕЦБ прави и още една символична крачка. След повече от две десетилетия на измислени врати и мостове върху европейските пари за първи път може да се появят реални исторически личности. Освен, разбира се, ако европейците не предпочетат щъркелите.

Можете да дадете своите предпочитания за визията на бъдещите евробанкноти тук.