Какво може да означава по-бавният растеж в Китай за световната икономика

Китайската икономика може да е изправена пред продължителен период на по-нисък растеж - перспектива, която може да има глобални последици след 45 години на бързо разрастване и глобализация, пише Елиът Смит за Си Ен би Си.

Китайското правителство обяви набор от мерки, насочени към стимулиране на икономиката, като в понеделник властите обещаха да „коригират и оптимизират политиките своевременно“ за изпадналия в затруднения имотен сектор. Политбюро също обяви ангажименти за стимулиране на вътрешното потребление и разрешаване на проблемите с местния дълг.

В понеделник Пекин обяви, че брутният вътрешен продукт на Китай е нараснал с 6,3% на годишна база през второто тримесечие - под очакванията на пазара за ръст от 7,3%, след като втората по големина икономика в света се раздели със строгите мерки срещу разпространението на COVID-19.

На тримесечна база икономиката е нараснала с 0,8%, което е забавяне в сравнение с първото тримесечие, когато бе отчетен ръст от 2,2%. Междувременно младежката безработица достигна рекордните 21,3% през юни.

Като малко по-положителна новина, темпът на растеж на промишленото производство се ускори от 3,5% на годишна база през май до 4,4% през юни, комфортно надминавайки очакванията.

Управляващата Комунистическа партия на Китай си е поставила цел за растеж от 5% за 2023 г. - по-нисък от обичайния и особено скромен за страна, която регистрира средно 9% годишен ръст на БВП от отварянето на икономиката си през 1978 г.

През последните няколко седмици властите дадоха поредица от обещания, насочени към конкретни сектори или предназначени да уверят частните и чуждестранните инвеститори в по-благоприятна инвестиционна среда на хоризонта.

Това обаче бяха до голяма степен широки мерки, на които им липсваха някои детайли, а последният отчет на тримесечната среща на Политбюрото по икономическите въпроси имаше мрачен тон, макар и д ане съдържа големи нови съобщения.

Джулиан Еванс-Причард, ръководител на отдела за китайската икономика в Capital Economics, каза в бележка от понеделник, че ръководството на страната е „явно загрижено“, като отчетът подчертава „многобройните предизвикателства, пред които е изправена икономиката“.

Еванс-Причард отбеляза, че приоритетът на ръководството изглежда е разширяването на вътрешното търсене.

„Като цяло, срещата на Политбюро имаше гълъбов тон и даде да се разбере, че ръководството смята, че трябва да се свърши още работа, за да тръгне възстановяването по правилния път. Това предполага, че през следващите месеци ще бъде въведена допълнителна политическа подкрепа“, добави той.

„Но липсата на каквито и да било големи съобщения или специфики по политиката предполага липса на спешност или трудности при предлагане на  подходящи мерки за подпомагане на растежа. Така или иначе, това не е особено успокояващо за краткосрочната перспектива“, каза още Еванс-Причард.

Троен шок

Китайската икономика все още страда от „тройния шок“ на COVID-19 и продължителните локдауни, изпадналият в затруднения имотен сектор и редица регулаторни промени, свързани с визията за „Общ просперитет“ на президента Си Дзинпин, казва Рори Грийн, ръководител на изследванията за Китай и Азия в TS Lombard.

Тъй като Китай все още не е минала дори година от повторното отваряне на Китай и премахването на мерките за „нулев COVID“, голяма част от сегашната слабост все още може да се отдаде на този цикъл, каза Грийн, като добави, че те могат да се затвърдят без подходящ политически отговор.

„Има шанс, ако Пекин не се намеси, цикличната част от щетите от периода на пандемията да се приведе в съответствие с някои от структурните насрещни ветрове, които Китай има – особено около размера на сектора на имотите, отделянето от глобалната икономика, демографията, и да тласне Китай към много, много по-бавен темп на растеж“, каза той пред Си Ен Би Си в петък.

Базовият сценарии на TS Lombard е за стабилизиране на китайската икономика в края на 2023 г., но и навлизане на икономиката в по-дългосрочно структурно забавяне, макар и все още да не е сценарий на „стагфлация“ в японски стил, и е вероятно средно да се доближи до 4% годишен ръст на БВП поради тези структурни насрещни ветрове.

Въпреки че необходимостта от експозиция към Китай все още ще бъде от съществено значение за международните компании, тъй като той остава най-големият потребителски пазар в света, Грийн каза, че забавянето може да го направи „малко по-примамлив“ и да ускори „отделянето“ от Запада по отношение на инвестиционните потоци и производството.

За глобалната икономика обаче най-непосредственият ефект от китайското забавяне вероятно ще дойде при суровините и индустриалния цикъл, тъй като Китай преконфигурира икономиката си, за да намали зависимостта си от сектора на имотите, който „поглъща и движи цените на суровините“.

„Тези дни отминаха. Китай все още ще инвестира много, но това ще бъде нещо като по-напреднало производство, технологичен хардуер, като електрически превозни средства, слънчеви панели, роботика, полупроводници и други подобни области“, каза Грийн.

Вторични ефекти

Прекалибрирането на икономиката от собствеността към по-напредналото производство е очевидно в масовия тласък на Китай в сферата електрическите превозни средства, който доведе до това страната да изпревари Япония по-рано тази година като най-големия износител на автомобили в света.

Според Грийн освен незабавния спад на търсене на суровини, реакцията на Китай към неговите подвижни икономически пясъци също ще има „вторични ефекти“ за световната икономика.

„Китай все още произвежда много неща и не могат да консумират всичко у дома. Много от нещата, които правят сега, са с много по-високо качество и това ще продължи, особено след като има по-малко пари, които отиват в недвижими имоти, и трилиони юани отиват в тези напреднали технологични сектори“, каза Грийн.

„И така, вторичните ефекти не опират само до по-малко търсене на желязна руда, но и много по-висока глобална конкуренция в набор от съвременни промишлени стоки”, добави той.

Въпреки че все още не е ясно как китайските домакинства, частният сектор и държавните предприятия ще изглеждат след прехода от модел, задвижван от имоти и инвестиции, към модел, задвижван от напреднало производство , Грийн каза, че страната в момента се намира в „превратна точка“.

„Политическата икономика се променя, отчасти поради нейния дизайн, но и отчасти поради факта, че секторът на имотите на практика е мъртъв или умира, така че те трябва да се променят и се появява нов модел на развитие“, каза той.

„Това няма да бъде просто по-бавна версия на Китай, която имахме преди COVID-19. Това ще бъде нова версия на китайската икономика, която също ще бъде по-бавна, но ще бъде с нови двигатели “, добави Грийн.