"Кофас" прогнозира множество политически и икономически рискове от войната в Израел

Войната с  "Хамас" ще има негативно влияние върху израелската икономика, която вече показва признаци на забавяне. Това показва оценка на рисковете, направена от експертите по кредитно застраховане от "Кофас" .

Според експертите тъй като "Хамас" призова палестинци и араби от други държави да се присъединят към операцията, възниква възможността Израел да се окаже във война на няколко фронта. А всяко разширяване на конфликта към Иран би довело до затваряне на Ормузкия проток – жизнено важен път за световната петролна индустрия, което би се отразило на цените на петрола.

 От "Кофас" посочват, че шекелът достигна най-слабото си ниво от началото на 2016 г. и се търгуваше на ниво 3,96 за долар, което е с 3,2% по-ниско спрямо края на финансовия ден миналата сряда, 11.10. Петгодишните суапове за кредитно неизпълнение (CDS) нараснаха с 93 базисни пункта до 88,5. Още преди нападението корпоративните печалби бяха подложени на натиск поради повишенията на лихвените проценти от страна на Централната банка (до 4,75% през септември 2023 г., от 0,1% през април 2022 г.) и несигурността в политическата среда, породена от съдебната реформа. Това доведе до повишен риск от несъстоятелност, особено в секторите на ИКТ и строителството.

Освен това, фактът, че Израел мобилизира 360 000 резервисти (тъй като се подготвя за очакваната сухопътна операция в Газа), ще окаже влияние върху икономическата активност. Военната обстановка ще има отрицателно въздействие върху чуждестранните инвестиции и туризма, но отбранителната индустрия ще бъде повлияна положително, отбелязват от "Кофас".

Инфлационният натиск също се очаква да се увеличи. Преди нападенията прогнозите на Кофас показваха 3% повишение на БВП на Израел през 2023 г. и +3,5 % през 2024 г., след като през 2022 г. се увеличи с 6,5%. В момента експертите правят промени в изчисленията, но степента на понижение на показателя зависи най-вече от променящата се ситуация и продължителността на конфликта. Очаква се средногодишната инфлация да бъде 3,5% през 2023 г. (след 4,4% през 2022 г.) и 2,5% през 2024 г., като съществува риск от тя да се повиши допълнително.

Наред с това, нападенията вероятно ще повлияят и на перспективите за евентуално споразумение между САЩ и Иран. През септември 2023 г. САЩ одобриха американско-иранско споразумение за размяна на затворници, съгласно което на петима американски граждани, задържани от Иран, беше разрешено да напуснат страната в замяна на прехвърлянето на 6 млрд. долара ирански активи, замразени в южнокорейски банки. Известно е, че Иран подкрепя ислямистки групи, които се противопоставят на Израел. Страната обаче отрича да е пряко замесена в неотдавнашните нападения на "Хамас".

Като се имат предвид критиките срещу администрацията на Байдън по отношение на преговорите с Иран, всяка сделка между САЩ и Иран (включително връщане към официално известния Съвместен всеобхватен план за действие (СВПД), от който САЩ едностранно се оттеглиха през 2018 г.), ще бъде трудна. През август 2023 г. добивът на петрол в Иран се увеличи до 3,15 млн. барела на ден, което е най-високото ниво от 2018 г. насам, но всяко затягане на санкциите на САЩ може да обърне тази положителна тенденция, посочват още експертите от "Кофас".