МВФ: Фискалните стимули на Германия няма да надделеят над тарифното затруднение за еврозоната

По-високите разходи за инфраструктура в Германия ще стимулират икономическия растеж на Европа през следващите години, но не достатъчно, за да компенсират очакваното отражение от американските мита, смята Алфред Камер, директор на европейския департамент на Международния валутен фонд.

Миналата седмица МВФ намали прогнозите си за растеж в еврозоната, като също така понижи и рейтингите си за САЩ, Великобритания и много азиатски страни поради нестабилната митническа политика на президента Доналд Тръмп.

Институцията намали прогнозите си за растеж в еврозоната за всяка от следващите две години с 0,2 процентни пункта до 0,8% през 2025 г. и 1,2% през 2026 г.

„Тарифите и търговското напрежение са тези, които натежават върху перспективите, а не положителните ефекти от фискалната страна“, каза Камер пред Си Ен Би Си в интервю на пролетните срещи на МВФ и Световната банка миналата седмица.

„Това, което виждаме, е, че имаме значително понижение на рейтинга за развитите икономики в Европа... а за развиващите се страни от еврозоната - двойно повече през този двугодишен период“, добави той.

Негативното въздействие на тарифите ще бъде леко компенсирано от неотдавнашния законопроект за разходи за инфраструктура на Германия, който ще стимулира растежа в еврозоната през тези две години, каза Камер.

Изключенията, приети от дългогодишните правила за дълга на Германия, отключиха по-високи разходи за отбрана и позволиха създаването на фонд за инфраструктура и климатични промени в размер на 500 милиарда евро. Според икономистите този ход има потенциала да „промени играта“ за мудната икономика - най-голямата в еврозоната.

Оптимизмът обаче е разклатен от американските мита, за които се очаква да забавят глобалния растеж и търговските потоци.

Представители Европейската централна банка са заявили пред Си Ен Би Си миналата седмица, че макар инфлационният път да изглежда положителен – с тарифи, които потенциално биха могли да намалят инфлацията в блока допълнително, по-широките перспективи сега са значително по-несигурни.

Камер от МВФ каза, че ЕЦБ трябва да намали лихвените проценти само още веднъж тази година – с четвърт процентен пункт, въпреки рисковете за растежа.

Досега ЕЦБ е намалила лихвените проценти седем пъти с по 25 базисни пункта, считано от юни 2024 г. Последното ѝ понижение през април доведе депозитната лихва до ниво от 2,25%

„Имаме много ясна препоръка за ЕЦБ. Това, което видяхме досега, е огромен успех в усилията за намаляване на инфлацията и паричната политика проработи... така че очакваме устойчиво да постигнем целта за инфлация от 2% през втората половина на 2025 г.“, каза Камер.