Развиващите се пазари залагат на победител след търговската война. Изборът им не е нито Китай, нито САЩ.

Развиващите се пазари се озоваха между чука и наковалнята на фона на ескалираща търговска война, сякаш принудени да избират между Китай и САЩ. Те обаче все повече избират трети вариант – да подкрепят себе си.

„Страните от Югоизточна Азия, включително Малайзия, трябва да преговарят със САЩ, за да намерят някакво място за меко приземяване“, каза пред Си Ен Би Си Онг Киан Минг, бивш заместник-министър на международната търговия и промишленост на Малайзия. „Но в същото време това не ни пречи да работим с други страни – не за да прецакаме САЩ, а за да се облагодетелстваме.“

Югоизточна Азия е особено уязвима към ескалираща световна търговска война. Goldman Sachs намали прогнозите си за растеж за азиатските развиващи се пазари, заявявайки, че по-малките експортно ориентирани икономики са най-изложени на тарифните сътресения. Прогнозата на банката за растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) на Виетнам за 2025 г. сега е 5,3% – значително по-ниска от консенсусните оценки от 6,5%, цитирани от Goldman по-рано. Банката очаква икономиката на Малайзия да нарасне с 3,8% (в сравнение с 4,7% при по-ранна прогноза) през следващата година, а БВП на Тайланд да се разшири с 1,5% (в сравнение с 2,7%).

Страните от Югоизточна Азия бяха сред най-силно засегнатите по време на т.нар. „Ден на освобождението“ на президента на САЩ Доналд Тръмп Те ще бъдат засегнати от тарифи до 49%, след като бъде отменено 90-дневно временно намаление до 10% за всички страни (с изключение на Китай).

Това означава, че регионът е изправен пред труден баланс, тъй като САЩ не са единственият му стратегически партньор - Китай също играе ключова роля за средносрочните цели за растеж и развитие на много развиващи се азиатски икономики, според Лаваня Венкатесваран, старши икономист от АСЕАН в OCBC Bank.

Китайският президент Си Дзинпин посети Виетнам, Малайзия и Камбоджа по-рано този месец в опит да популяризира Пекин като стълб на стабилността и да засили връзките в региона. Той също така призова Глобалния Юг „да защитава общите интереси на развиващите се страни“.

И изглежда, че това това се случва.

Генералният секретар на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) Ребека Гринспан  заяви пред Си Ен Би Си този месец, че вътрешнорегионалната търговия нараства.

„Един интересен индикатор, който имаме от последната година, през този век, е, че търговията Юг-Юг вече расте по-бързо от търговията Север-Север“, каза тя. „Така че ускоряването на търговията Юг-Юг, мисля, ще придобие нов динамизъм поради новата търговска политика на САЩ.“

Премиерът на Малайзия и настоящ ротационен председател на АСЕАН Анвар Ибрахим затвърди това виждане с призив за повече търговия и по-голяма икономическа интеграция в региона в основна реч на инвестиционната среща на върха на АСЕАН в началото на април.

Няма лесни решения

Въпреки че няма „лесни решения“, очакванията са развиващите се икономики да опитат различни подходи в опит да смекчат въздействието на американските тарифи, според Лаваня Венкатесваран, икономист в OCBC.

„В краткосрочен план властите ще трябва да използват инструменти на фискалната и паричната политика, за да осигурят антициклична подкрепа на засегнатите сектори на икономиката. В средносрочен план властите разбират необходимостта от диверсификация на търговските и инвестиционните партньори“, каза тя.

Помага и фактът, че така наречената стратегия „Китай+1“ все още е валидна в средносрочен план, добави тя. Много експортно ориентирани икономики от Югоизточна Азия бяха големи бенефициенти на стратегията по време на първата администрация на Тръмп, получавайки икономически тласък, тъй като компаниите преместиха производството си от Китай към своите брегове.

Според данни на Световната банка износът на стоки и услуги на Камбоджа е съставлявал 55,5% от брутния ѝ вътрешен продукт през 2018 г., преди Тръмп да наложи първите си китайски тарифи. до 2023 г. тази цифра се е увеличила до 66,9%.

Мигел Чанко, главен икономист за развиващите се азиатски пазари в Pantheon Macroeconomics, се съгласи, като заяви, че тези развиващи се пазари са по-привлекателни от Китай като центрове за експортно производство в дългосрочен план.

„Струва си да се има предвид също, че тези тарифи не правят нищо, за да елиминират конкурентоспособността на разходите за труд на икономиките от развиващите се страни в Азия без Китай (в сравнение с Китай), което ще остане голям плюс за мултинационалните компании в дългосрочен план“, каза той пред Си Ен Би Си по имейл. „Новите вериги за доставки няма да бъдат създадени за една нощ“.