МВФ: Необходима е строга парична политика в много от развиващите се европейски икономики

Основната инфлация в Централна, Източна и Югоизточна Европа (ЦИЮЕ) е по-силна, отколкото в развитите икономики, което изисква много централни банки в региона да поддържат строга парична позиция за по-дълго време от Европейската централна банка. Това заяви директорът на европейския отдел на Международния валутен фонд (МВФ) Алфред Камер, цитиран от Ройтерс.

Подпомогнати от отстъплението на ръста на цените от двуцифрените нива, някои централни банки в региона започнаха да намаляват лихвените проценти, водени от Унгария, Полша и Чехия, като централната банка на Румъния засега се въздържа от понижение на лихвите.

„Спадът на нивото на инфлацията напредва по-бавно в Румъния, Молдова, Черна гора, Унгария и Сърбия, отколкото другаде в региона на ЦИЮЕ“, кааза Камер.

„Като цяло основният инфлационен натиск в региона остава по-силен, отколкото в развитите икономики. Следователно много централни банки в региона трябва да поддържат строга парична позиция за по-дълго време, отколкото, например, ЕЦБ“, добави той.

Намаляването на лихвените проценти през юни от ЕЦБ вече е взето предвид от инвеститорите в пазарните оценки и повечето политици се обединяват зад подобен ход.

В реч, подготвена за икономически форум в хърватския град Сплит, Камер каза, че плановете на правителството за отмяна на извънредните мерки за подпомагане на домакинствата и компаниите през тази и следващата година ще помогнат в борбата с инфлацията чрез ограничаване на търсенето.

По думите му по време на периода 2021-2023 г. е имало ерозия на доверието в икономическите институции в развиващата се Европа, като няколко централни банки са изправени пред политическа намеса.

„Нека бъда ясен, централните банки трябва да могат да изпълняват мандатите си по отношение на инфлацията. За това независимостта е от съществено значение. Намесата подкопава доверието и прави правенето на политики по-скъпо“, каза той.

Камер отбелзяа, че постигането на меко приземяване в региона няма да е лесно, но е важно, като се има предвид още по-плашещата задача да се стимулират перспективите за растеж на в развиващите се страни по траен начин.

Дори преди пандемията от COVID-19 скоростта на сближаване на развиващите се европейски икономики с развити европейски държави се забави, каза той.

Това означава, че развиващите се страни ще достигнат средния стандарт на живот в ЕС, като се изключат новите членки, едва около 2100 г. - 50 години по-късно от прогнозираното по-рано, обясни Камер.