МВФ: Глобалният публичен дълг ще надхвърли 100 трлн. долара за първи път

МВФ: Глобалният публичен дълг ще надхвърли 100 трлн. долара за първи път

Общият публичен дълг в света се очаква да надхвърли 100 трлн. долара тази година за първи път и може да нарасне по-бързо от прогнозираното, тъй като политическите нагласи благоприятстват по-високите разходи, а бавният растеж увеличава нуждите и разходите за заеми, съобщи Международният валутен фонд (МВФ), цитиран от Ройтерс.

Последният доклад на МВФ за фискален мониторинг показа, че глобалният публичен дълг ще достигне 93% от световния брутен вътрешен продукт до края на 2024 г. и ще се доближи до 100% до 2030 г., като така ще надхвърли пикa от 99% по време на пандемията от COVID-19. Дългът ще бъде и 10 процентни пункта над равнището от 2019 г., преди пандемията да увеличи държавните разходи.

Издаден седмица преди годишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон, докладът за фискалния мониторинг сочи, че има основателни причини да се смята, че бъдещите нива на дълг може да са доста по-високи от прогнозираните в момента, включително желанието да се харчи повече в САЩ.

„Несигурността във фискалната политика се увеличи и политическите червени линии на данъчното облагане станаха по-укрепени“, се казва в доклада на МВФ. „Натискът върху разходите за справяне с екологичните преходи, застаряването на населението, опасенията за сигурността и дългогодишните предизвикателства пред развитието се увеличава“, посочват от фонда.

Предизборни обещания

Загрижеността на МВФ относно нарастващите нива на дълг идва три седмици преди президентските избори в САЩ, като в хода на кампаниите и двамата кандидати обещаха нови данъчни облекчения и разходи, които биха могли да добавят трилиони долари към федералния дефицит.

Плановете за намаляване на данъците на републиканския кандидат за президент Доналд Тръмп ще добавят около 7,5 трлн. долара нов дълг за 10 години, което е над два пъти повече от 3,5-те трлн. долара, които биха добавили плановете на кандидата на демократите Камала Харис, показват изчисления на мозъчния тръст Комисия за отговорен федерален бюджет (CRFB)

Докладът констатира, че прогнозите за дълга са склонни да подценяват действителните резултати със значителни маржове, като реализираните съотношения дълг към БВП пет години за следващите пет години са средно с 10% по-високи от първоначално прогнозираните.

Дългът може да бъде допълнително увеличен значително от слаб растеж, по-строги условия на финансиране и по-голяма несигурност във фискалната и паричната политика в системно важни икономики като САЩ и Китай. Докладът включва „силно неблагоприятен сценарий“ с тези фактори, който показва, че глобалният публичен дълг може да достигне 115% от БВП само за три години, с 20 процентни пункта по-високо от прогнозираното в момента.

Спирачки за разходите

МВФ повтори призивите си за повече фискална консолидация, като каза, че настоящата среда със стабилен растеж и ниска безработица осигурява подходящи условия за това. От фонда обаче посочват, че настоящите усилия,  които се равняват средно 1% от БВП за шестте години от 2023 до 2029 г., са недостатъчни за намаляване или стабилизиране на дълговете.

Кумулативно затягане от 3,8% би било необходимо за постигане на тази цел, но в САЩ, Китай и други страни, където не се предвижда стабилизиране на БВП, ще е необходимо значително по-голямо фискално затягане.

Този месец се очаква САЩ да отчетат фискален дефицит за 2024 г. от около 1,8 трилиона долара, или повече от 6,5% от БВП, според Бюджетната служба на Конгреса.

В доклада се добавя, че САЩ и други страни, за които се очаква дългът да продължи да нараства, включително Бразилия, Великобритания, Франция, Италия и Южна Африка, може да се изправят пред скъпоструващи последици.

„Отлагането на корекцията ще означава само, че в крайна сметка ще бъде необходима по-голяма корекция, а чакането също може да бъде рисковано, тъй като предишният опит показва, че високият дълг и липсата на надеждни фискални планове могат да предизвикат неблагоприятни пазарни реакции и могат да ограничат пространството, с което държавите разполагат, за да се справят бъдещи сътресения“, каза Ера Дабла-Норис, заместник-директор на МВФ по фискалните въпроси.

Според нея съкращенията в публичните инвестиции или социалните разходи обикновено имат много по-голямо отрицателно въздействие върху растежа, отколкото по-зле насочените субсидии, като например за гориво. Някои държави имат възможност да разширят своите данъчни основи и да подобрят ефективността на събирането на данъци, докато други могат да направят своите данъчни системи по-прогресивни чрез по-ефективно облагане на капиталовите печалби и доходите, отбеляза Дабла-Норис.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ