На фокус следващата седмица: Паричната политика обърна курса

Инфлационните сигнали от Съединените щати, Австралия и Япония трябва да бъдат на фокус през следващите дни след потопа от решения на централните банки през тази седмица, които включват историческо повишаване на лихвите на Японската централна банка.

Шведската Riksbank може да допринесе за драмата около това коя централна банка ще бъде следващата, понижила лихвите си, след като Швейцария даде старт на разхлабването на паричната политика сред големите сред големите централни банки. Това са част от темите и събитията, върху които ще се фокусират инвеститорите през следващата седмица, пише Ройтерс.

Инфлационна интрига

Данните за инфлацията в САЩ на 29 март са от решаващо значение за пазарите, след като Федералният резерв запази прогнозата си за три понижения на лихвените проценти през тази година, въпреки с по-силна икономическа перспектива.

Февруарският ценовия индекс на разходите за лично потребление (PCE) се очаква да покаже 0,4% месечно увеличение, според проучване на Ройтерс. Индексът PCE за януари се повиши с 0,3%, докато годишното увеличение на инфлацията беше най-малкото от три години.

Федералният резерв също подобри прогнозата си за инфлацията. Сега централната банка очаква основният PCE, който не включва цените на храните и енергията, да достигне 2,6% на годишна база до края на 2024 г., като през декември прогнозата бе за ниво от 2,4%. Фед също така повиши прогнозите за икономически растеж за тази година – от 1,4% на 2,1%

Всяка индикация в данните, че инфлацията се покачва, може да попари надеждите, че разхлабването на паричната политика на Фед ще започне скоро, като бавният подход към понижение на лихвите вероятно ще продължи.

Все още бдителна

Точно когато Резервната банка на Австралия смяташе, че инфлацията най-накрая започва да намалява и е назрял моментът да смекчи пристрастията си към затягане на паричната политика, данни за заетостта предизвикаха неприятен шок.

РБА вероятно ще наблюдава отблизо доклада за инфлацията в сряда за нови изненади, като се има предвид, че данните от февруари ще уловят повече промени в цените за набор от услуги, които намаляват с по-бавни темпове, отколкото стоките.

В цяла Азия всяко по-нататъшно намаляване на инфлацията в Сингапур и съседна Малайзия е малко вероятно да повлияе значително на централните банкери, които се очаква да запазят паричната политика непроменена за известно време.

Данните за потребителските цени в Токио слагат край на седмицата с данни за Япония в петък. Това може да бъде посрещнато с по-малко вълнение, като се има предвид, че централната банка на Япония най-накрая повиши лихвените проценти за първи път от 17 години.

С поглед към юни

Търговците обичат когато малко вълнение, а напоследък има много - повишение на лихвените проценти на Японската централна банка и изненадващо намаление от Швейцарската централна банка.

Ходът на Швейцария, плюс намекът на Английската централна банка за разхлабване на паричната политика, означава, че процесът за намаляване на лихвите през юни от други големи централни банки вече е в ход.

Големият въпросителен е Федералният резерв. Засега централната банка на САЩ се придържа към план за три намаления на лихвените проценти, но силните данни и стабилната инфлация могат да опропастят плановете.

Къде оставя това инвеститорите? Те предпочитат държавни облигации в Европа и продажба на валути.

Не е изненадващо, че швейцарският франк тръгна надолу след намалението на лихвите от Швейцарската национална банка в четвъртък и дори оживеният паунд получи удар от коментарите от Английската централна банка.

Някъде в Стокхолм

Централната банка на Швеция, която е най-старата в света, се очаква да запази основния си лихвен процент без промяна на 27 март. Но тя може да обяви, че намалението, първото откакто започна да затяга политиката през пролетта на 2022 г., наближава.

Основната инфлация се забави до близо до целта на Riksbank от 2%, а икономическият растеж на практика спря, тъй като домакинствата и предприятията са изправени  лихвените проценти на над 15-годишни върхове.

През февруари централната банка заяви, че лихвите са достигнали своя връх и че може да започне да разхлабва политиката си през първата половина на 2024 г.

Централните банкери обаче остават притеснени от рисковете от неуспехи - особено от шанса за по-слаба шведска крона, ако Riksbank не следва темпото на ЕЦБ и Федералния резерв на САЩ.

В резултат на това пазарите залагат на първо понижение на лихвените проценти през май или юни.