На фокус следващата седмица: Увеселителното влакче на паричната политика

Предстои изпълнена със събития седмица, включително срещи на централните банки в САЩ, Бразилия и Япония. Федералният резерв трябва да осигури първото си намаление на лихвените проценти от четири години, Бразилия може да се повиши ставките първи път от 2022 г., а Япония ще има предвид нестабилните пазари, докато обмисля кога да увеличи лихвите отново.

Но не всичко опира до централните банки, като действията на UniCredit спрямо Commerzbank съживиха разговорите за сливания и придобивания сред европейските банки. Ето върху какво според Ройтерс ще се фокусират инвеститорите през следващата седмица:

Дойде ли най-накрая време за намаление?

Предполага се, че Фед ще приключи двудневната си среща в сряда с първото си понижение на лихвените проценти за този цикъл. Ключовият въпрос сега е какъв ще бъде размерът на намалението и кога ще дойде следващото.

Неотдавнашният дебат беше съсредоточен върху това дали Фед ще избере намаление от 25  или 50 базисни пункта през септември. Коефициентите наклониха в полза на по-малко движение, след като данните показаха, че потребителските цени са се повишили леко през август, но основната инфлация беше по-стабилна.

Пресконференцията на председателя на Фед Джеръм Пауъл ще бъде следена внимателно за намеци за потенциалния темп на намаляване на лихвите. Данните за заетостта през август бяха по-слаби от очакваното за втори пореден месец, което поражда известно безпокойство, че Фед може да е закъснял с разхлабването на паричната политика.

Търговците все още очакват съкращения с над 100 базисни точки от Фед до края на годината, създавайки потенциално разминаване между пазарите и прогнозите на централната банка.

Нагоре, не надолу

Също в сряда се очаква бразилската централна банка да се отклони от Фед, като постави началото на цикъл на затягане, предвид инфлация над целевата стойност от 4,25% и по-силен от очаквания растеж в най-голямата икономика в Латинска Америка.

Откакто запази лихвените проценти на ниво от 10,50% през юли, банката намекна, че може да повиши разходите по заемите, за да постигне целта си за инфлация от 3%. „Ястребовата“ позиция, подкрепена от бъдещия губернатор Габриел Галиполо, подхрани залозите за предстоящо увеличение от 25 базисни пункта.

Но Бразилия се отличава от нововъзникващите икономики.

В Южна Африка, където инфлацията се доближава до целта си, се очаква политиците да намалят лихвите за първи път от четири години в четвъртък. Очаква се Турция да задържи лихвите на 50% същия ден, но потенциално да ги намали през ноември.

Централната банка на Индонезия, на заседание в сряда, отбеляза възможно намаление на лихвените проценти през четвъртото тримесечие.

Възходяща траектория

Единствената посока за японските лихви е нагоре. Поне това твърдят представителите на Японската централна банка, въпреки че подобно движение през този месец би било огромна изненада.

Не се очаква Японската централна банка да промени лихвените проценти на срещата си за паричната политика, която приключва в петък, като вместо това фокусът ще бъде върху бъдещия път за затягане на паричната политика, следвайки две повишения през тази година.

Противопоставяйки се на вълната на глобалното разхлабване, политиците на ЯЦБ изразиха решимостта си да повишат допълнително лихвите, стига пазарите да се държат и икономическите условия остават благоприятни.

Това помогна на йената, която се повиши с повече от 10% от 38-годишното дъно през юли, въпреки че инвеститорите продължават да са нервни за всяко по-нататъшно разтърсване на финансираните от т. нар. кери сделки с йени, което може да предизвика нова волатилност.

Непредсказуеми

Очаква се Английската централна банка и Норвежката централна банка да запазят лихвите си непроменен в четвъртък. Очаква се АЦБ да разхлаби политиката още два пъти до края на годината, като в този период Норвегия също може да започне да действа в тази насока.

За много, включително за самите високопоставени централни банкери в света, е трудно да има голямо доверие в подобни прогнози. Всякакви изненади от страна на Федералния резерв биха могли потенциално да променят перспективите на глобалната парична политика.

Неочаквано скромен Фед може да отслаби долара и да промени прогнозите за инфлацията за страни като Великобритания, които внасят стоки на доларови цени, както и да накара Норвежката централна банка да подкрепи зависимата от цените на петрола крона.

Коментарът на Фед, който поставя под съмнение стабилното разхлабване оттук нататък, може да повиши долара и да затегне финансовите условия в световен мащаб.

Инвеститорите разчитат на пазарните прогнози за политиката на централната банка. Може би е най-добре засега да ги игнорирате.

Сливанията и придобиванията отново излизат на преден план

Движенията на UniCredit по посока на Commerzbank предизвикаха спекулации, че дългоочакваното завръщане на сливанията и придобиванията в европейския банков сектор е факт.

Италианската банка разкри 9% дял в германския кредитор - половината от него е купен директно от германската държава. Главният изпълнителен директор на UniCredit Андреа Орчел изрази желание да купи повече или дори да придобие Commerzbank, ако тя иска обвързване.

Инвеститорите сега наблюдават дали Орчел може да преодолее многото бариери, които възпрепятстваха предишни сделки между европейски банки, както и дали други банки започват да се стремят към сходни сделки.

Възможностите са многобройни. Междувременно инвеститорите купуват банкови акции. Акциите на Commerzbank поскъпнаха с близо 20% за два дена, докато европейският банков индекс SX7P се повиши с почти 2%.