Новата икономика: Дигиталните номади тръгват на път

Как дистанционната работа променя световния пазар на труда и помага на икономиката

„Дигиталните номади“ изглаждат неравномерното развитие на световната икономика, смята Световният икономически форум. Благодарение на дистанционните работници доходите на отдалечените или развиващите се страни, които преди това до голяма степен зависеха от приходите от сезонен туризъм, растат. Противно на очакванията, краят на пандемията не засегна „дигиталните номади“ – те стават все по-многобройни. Освен това броят на „номадите“ включва не само млади хора, но и представители на по-зрели поколения, включително тези над 55 години.

Вирусът си тръгна, номадите остават

Пандемията от COVID-19, карантината и самоизолацията доведоха до рязко разпространение на дистанционната работа. С края на коронавирусните ограничения обаче все повече компании и организации започнаха да връщат служителите си в офисите. Въпреки това популярността на „дигиталното номадство“, което се появи много преди пандемията, не е намаляла.

Смята се, че терминът „дигитален номад“ е използван за първи път в едноименната книга на Дейвид Манерс и Цугио Макимото, публикувана през 1997 г. Все повече хора не желаят да бъдат обвързани с конкретно местоживеене и благодарение на развитието на технологиите и високоскоростния интернет намират начини да работят дистанционно, включително от други държави.

Според изчисления на специализирания портал A Brother Abroad, сега в света има повече от 35 милиона „дигитални номади“. Общото икономическо въздействие от техните дейности се оценява на 787 милиарда долара.

Изследователската фирма MBO Partners съобщава, че в момента 18,1 милиона граждани на САЩ (11% от всички работници) наричат ​​себе си „дигитални номади“. Това е с 4,7% повече от 2023 г. и със 147% повече от 2019 г. MBO Partners отбелязва, че от началото на 2020 г. броят на „дигиталните номади“ с традиционни видове заетост (заетост, пълен работен ден, нена свободна практика и т.н.) се е увеличил повече от три пъти. С връщането на хората в офисите обаче броят им намалява: през 2024 г. има 5% по-малко такива работници в сравнение с 2023 г. В същото време расте броят на независимите „дигитални номади“ – свободни професии, самонаети и т.н. През 2024 г. броят на тези хора се е увеличил с 20% в сравнение с 2023 г. И темпът на популярност на този вид заетост расте: през 2023 г. броят на независимите „дигитални номади“ се е увеличил с 14% в сравнение с 2022 г.

Експертите смятат, че основният двигател на растежа ) са представителите на поколението Z (родени 1997–2012). Те растат, завършват обучение и започват работа, но не бързат да се обвържат с конкретно място на пребиваване и благодарение на техническата си грамотност все повече се присъединяват към армията на „дигиталните номади“. Включвайки по-възрастните милениали, които отдавна са прегърнали дистанционната работа, тези две поколения съставляват мнозинството дигитални номади (64%). Въпреки това делът на по-старите поколения, които са родени в ерата преди интернет и след това са го овладели в зряла възраст - поколението X (родени 1965-1980) и бейби бумърите (родени 1946-1964) - също остава значителен: 36%.

Например в САЩ делът на „дигиталните номади“ на възраст 55 и повече години е солидните 14% от общия брой. „Тези данни показват, че интересът към тенденцията „дигитално номадство“ е ясно видим във всички поколения“, казват експертите на MBO Partners. Всяка година те провеждат проучвания в САЩ, питайки хора, които не са дигитални номади, дали имат планове да станат дигитални номади през следващите две до три години. През 2024 г. 21 милиона души казаха, че искат да го направят, а други 45 милиона казаха, че биха могли. Но въпреки толкова големия брой кандидати, на практика само 7–9% от тях стават „дигитални номади“ през следващите две до три години.

Това до голяма степен се дължи на недостатъчно развито законодателство и неразбиране от страна на работодателите, включително и американските. Експертите отбелязват, че дигиталното номадство е много подходящо за традиционни професии като консултации, данъчно-счетоводни и правни услуги, но по-голямата част от работодателите в тази област нямат никакви програми или политики, регулиращи дейността на дигиталните номади. Според проучвания в САЩ 14% от "дигиталните номади" в страната казват, че техните работодатели дори не знаят, че са такива. 22% от анкетираните дигитални номади отбелязват, че работодателите им нямат специални програми за регулиране на този начин на работа, а шефовете им просто са им позволили да работят по този начин.

„С други думи, около една трета от „дигиталните номади“ с традиционни видове професии са „скрити дигитални служители“, тоест техните компании не знаят или си затварят очите за факта, че са „дигитални номади“, отбелязват експертите. „И това е ситуация, която може да доведе до нарушаване на местните трудови закони от страна на служителите, без техните работодатели да знаят за това“, допълват те.

Късметлийски острови

Въпреки съществуващите регулаторни проблеми, популярността на „дигиталното номадство“ продължава да расте. Световният икономически форум вярва, че цифровите номади помагат на икономиките на малки, отдалечени държави, като изглаждат дисбалансите, причинени от стриктната сезонност на приходите от конвенционален туризъм. В средата на октомври министърът на цифровата икономика на Кабо Верде, Педро Лопес, каза пред Световния икономически форум, че „тази тенденция, която първоначално изглеждаше временна, има трайно въздействие, особено върху малките островни държави с нововъзникващи икономики като Кабо Верде. ""

Министърът каза, че като се вземат предвид новите обстоятелства, страната му вече е започнала да подобрява своята интернет инфраструктура и да полага нови подводни оптични кабели с високоскоростен интернет. „Подобни мерки не само подкрепят дигиталните номади, но и стимулират развитието на местния бизнес и образователните институции“, подчерта  Лопес.

Новите мерки се предприемат като част от наскоро приетата правителствена програма за стимулиране на дистанционната работа Remote Working Cabo Verde. По този начин властите се надяват да привлекат още повече „дигитални номади“ в страната си, повечето от които работят във високотехнологични индустрии.

„Тъй като бумът на туризма след Covid постепенно се забавя, много островни нации са изправени пред икономическа стагнация. За да не се случи това, икономиката трябва да бъде диверсифицирана. И „цифровият номадизъм“ се превърна в едно от потенциалните решения на този проблем, отбелязва министърът. „Цифровият номадизъм“ ви позволява да стабилизирате потока от доходи за малките островни страни, намалявайки зависимостта от сезонната туристическа дейност. Освен това „дигиталните номади“ са склонни да остават в дадена страна по-дълго от туристите, като по този начин създават по-устойчив икономически модел“, обясни той.

Впрочем не само малките развиващи се страни искат да привлекат повече цифрови номади. Тази година японското правителство обяви програма за издаване на специални визи за „дигитални номади“. Като част от проекта гражданите на 49 държави, с които Япония има съществуващи двустранни споразумения за обмен, могат да получат виза за „цифров номад“ за период от шест месеца. Японските власти отбелязват, че този период е избран въз основа на резултатите от специално проведено проучване сред „дигитални номади“, по време на което мнозинството от анкетираните съобщават, че искат да останат в страната повече от 90 дни (срокът на валидност на обикновен туристическа виза) и че шестмесечен период е най-подходящият за тях оптимален.

За да получи такава виза, „дигитален номад“ трябва да докаже годишен доход от поне 10 милиона йени (68,3 хиляди долара) и да купи здравна застраховка. Притежателят на такава виза може да доведе съпругата и децата си със себе си. Не само властите, но и частният бизнес се опитват да привлекат „дигитални номади“ в Япония. В края на миналата година един от най-големите предприемачи в страната, Mitsubishi Estate, обяви стартирането на специална програма за предоставяне на жилища под наем за „дигитални номади“. До 2030 г. компанията възнамерява да увеличи този жилищен фонд до 10 хиляди единици - къщи и апартаменти. По-голямата част от тези жилища ще бъдат разположени в Токио и околностите. За да улесни наемането, Mitsubishi Estate разработва специално приложение на английски и други езици.

През 2019 г. Mitsubishi Estate вече стартира подобна програма за развитие на жилищен фонд за отдаване под наем за емигранти и млади чуждестранни професионалисти. Към днешна дата този фонд вече има повече от 700 къщи и апартаменти.