ТРАЙНА// Новата икономика: Как въглеродният данък върху вносните стоки ще промени световната търговия

За хората, живеещи в ЕС, цената на следващия им автомобил, ремонт на дома и дори местни продукти може скоро да отразява климатична политика, за която мнозина дори не са чували. Този нов регламент, който влиза в пълна сила на Нова година, не е насочен само към тежката промишленост – той засяга и стоките за ежедневна употреба, които сега са изправени пред допълнителни въглеродни разходи, когато влязат в Европа, пише The Conversation.

Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) определя цена на въглеродните емисии за много вносни стоки – което означава, че вносителите от ЕС ще плащат за парниковите газове, отделяни по време на производството на определени въглеродно интензивни материали.

Ако стоките идват от страни с по-слаби климатични правила, тогава таксата ще бъде по-висока. За да продават в ЕС, производителите на практика ще трябва да покажат, че стоките им не са твърде въглеродно интензивни.

Целта е да се предотврати преместването на производството на компании на места с по-свободни регулации, като се гарантира лоялна конкуренция между компании от ЕС и извън ЕС, като същевременно се стимулира глобалната декарбонизация. 

След пробна фаза, пълните задължения за плащане започват да важат на 1 януари 2026 г., когато вносителите ще трябва да закупят сертификати за CBAM, за да покрият вградените емисии в стоки като желязо и стомана, алуминий, цимент, торове, водород и (в крайна сметка) електроенергия.

Въпреки че е политика на ЕС в областта на климата, CBAM изглежда ще промени играта в световната търговия. Държавите, които разчитат на износа от ЕС, може да се наложи да направят скъпи инвестиции в по-чисти технологии и по-добро проследяване на емисиите или рискуват да загубят пазарен дял. Правителството на Обединеното кралство планира да въведе своя собствена версия на CBAM през 2027 г. - въпреки че как това ще се свърже с тази на ЕС, все още не е решено.

Вече е в ход положителна промяна: все повече компании измерват и докладват точно своите емисии, отговаряйки на нарастващото търсене на надеждни данни за въглеродните емисии. В същото време все повече държави въвеждат свои собствени системи за ценообразуване на въглеродните емисии, за да останат в съответствие с ЕС и да защитят конкурентоспособността на своя износ.

Мароко е ярък пример: неговият закон за финансите от 2025 г. постепенно въвежда данък върху въглеродните емисии от януари 2026 г. Тъй като мароканските фирми вече ще плащат цена за въглеродни емисии на вътрешния пазар, техният износ вероятно ще избегне допълнителни такси за CBAM на границата на ЕС, което им помага да останат конкурентоспособни.

В много страни CBAM също така засилва интереса към възобновяемата енергия и по-екологичните промишлени процеси. Някои го виждат не като заплаха, а като възможност да привлекат инвестиции и да се позиционират като нисковъглеродни производствени центрове.

Този механизъм обаче все още е спорен. За бизнеса CBAM е сложен и административно тежък. Фирмите се нуждаят от надеждни системи за измерване на вградените емисии, събиране на данни от доставчици и изготвяне на екологични декларации за продукти. Много от тях ще се нуждаят и от нови договори за възобновяема енергия, за да намалят въглеродния си отпечатък.

По целия свят CBAM е изправен пред силна критика. Индия и Китай го описват като „зелен протекционизъм“, твърдейки че той оказва несправедлив натиск върху развиващите се икономики. В същото време ЕС все още не е създал специално финансиране, което да помогне на износителите в страните с по-ниски доходи да се адаптират. Без тази подкрепа механизмът може да не постигне желаните резултати.

Ами потребителите?

Въпреки че CBAM е насочен основно към промишлеността, ефектът от него ще достигне до потребителите в ЕС. Вносителите е малко вероятно да поемат пълните допълнителни разходи, което означава, че цените вероятно ще се повишат – особено за стоки, които разчитат в голяма степен на стомана, алуминий или цимент. Това може да означава, че Европа ще види по-високи разходи за автомобили, домакински уреди, електроника, строителни материали и, косвено, производство на храни (чрез торове).

В същото време CBAM може да доведе до по-голяма прозрачност. Тъй като вносителите трябва да докладват емисиите, вложени в техните стоки, потребителите може в крайна сметка да имат по-ясна информация за въздействието върху климата на това, което купуват.

Механизмът ще генерира и приходи за ЕС от продажби на сертификати. Очаква се те да подкрепят уязвимите домакинства в много европейски страни, както и да финансират чисти технологии и да подобрят енергийната ефективност. Начинът, по който се използват средствата, ще бъде от решаващо значение за общественото приемане на новия данък върху въглеродните емисии в Европа.

Дори преди пълното му прилагане, CBAM вече преоформя веригите за доставки и влияе върху правителствените политики далеч отвъд границите на Европа. Това може да предизвика търговски спорове, да подтикне износителите да приемат ценообразуване на въглеродните емисии и да подчертае необходимостта от повече финансиране за климата в подкрепа на развиващите се страни, преминаващи през зелен индустриален преход.

За много европейски потребители това вероятно ще означава постепенно увеличение на цените – и потенциално по-осъзнати решения за покупка, съобразени с климата. Зад кулисите това бележи значителна промяна в начина, по който световната търговия отчита въглеродните емисии – и как политиката за климата достига до ежедневието на хората.