100 трилиона долара за една дъвка: Как Зимбабве унищожи валутата си?

Повечето българи над 40-годишна възраст със сигурност си спомнят първата половина на 90-те години и бързото покачване на цените през този период. За по-малко от десетилетие (от падането на Берлинската стена до 1996 г.) потребителите станаха свитедели на това как държавно контролираните цени на повечето битови стоки и хранителни продукти, измервани по времето на социализма в стотинки и едноцифрени левови стойности, достигнаха нива от стотици и дори хиляди левове. 

Общата инфлация за периода от май 1990 година до юли 1997 година (когато у нас беше въведен т. нар. валутен борд и курсът на лева беше фиксиран към този на германската марка) е близо 180 000%, според данните на Националния статистически институт. Преди деноминацията на българската валута през 1999 година в обращение имаше банкноти с номинал от 50 000 лева.

Причините за това бяха много, като основното обяснение се свежда до желанието на поредица от правителства да финансират вътрешните и външните дефицити на страната с "печатане на пари" (тоест с увеличаване на паричното предлагане), което предизвика рязката обезценка на лева. 

По света обаче има и по-тежки случаи от българския. Един от емблематичните примери е икономиката на Зимбабве, която в продължение на близо 30 години страда от едни от най-високите нива на инфлация в света, като в същото време растежът на реалния ѝ брутен вътрешен продукт е отрицателен и представлява своеобразен глобален антирекорд. 

Как започва инфлационната лавина?

Развитието на паричната политика на Зимбабве от края на 90-те години насам е една от най-драматичните икономически истории на съвременния свят. Тя прилича по-скоро на роман с няколко резки сюжетни обрата, отколкото на плавна макроикономическа еволюция. В този разказ се преплитат фискални кризи, срив на доверието в държавата и институциите, експерименти с валутни режими и болезнени уроци за границите на паричното финансиране.

В края на 90-те години Зимбабве все още не изглежда като бъдещ пример от учебниците по хиперинфлация. Икономиката вече показва признаци на напрежение, но ключовият проблем се заражда в бюджета. Държавните разходи нарастват бързо, докато приходната база отслабва. Паралелно с това реалната икономика започва да се свива – земеделието и индустрията губят продукция, износът отслабва, а валутните постъпления намаляват. В тази среда правителството все по-трудно финансира дефицитите си по пазарен начин и постепенно се обръща за "помощ" към централната банка.

Тук започва класическата история на фискалния провал - Reserve Bank of Zimbabwe се превръща не само в орган за парична политика, но и в източник на финансиране за държавата чрез печатане на пари и квазифискални операции. В началото ефектът е относително ограничен, но когато икономическата база се свива, а доверието в институциите отслабва, допълнителната ликвидност започва да се превръща директно в инфлация. 

Страната, в която беше отпечатана банкнота от 100 трилиона долара 

Между 2000 и 2008 г. страната навлиза в хиперинфлационна спирала, която променя ежедневието на хората по начин, който трудно може да бъде разбран на други места по света. Цените започват да се променят не месечно или седмично, а в рамките на дни и часове. Заплатите губят стойност още преди да бъдат изхарчени, а местната валута се превръща в нещо, което никой не иска да държи. През октомври 2008 г. официално отчетената годишна инфлация достига 231 милиона (!) процента, а някои оценки за пика на кризата през ноември същата година говорят за годишни темпове от порядъка на десетки секстилиони проценти. В този момент традиционните икономически мерки губят всякакъв смисъл.

Най-добрият индикатор за мащаба на инфлацията са последователните деноминации на валутата. През 2006 г. първото “рязане на нули” от местната валута представлява директно признание от страна на държавата, че номиналите са станали неизползваеми. Някои от тях буквално се използват за тапети на жилища, а не за разплащане. През 2008 г. от парите са отрязани 10 нули, а през 2009 г. – още 12. Общият резултат е около 25 отрязани нули, което означава номинална обезценка от порядъка на 10²⁵ спрямо първоначалния зимбабвийски долар.  

Банкнотата с най-висок номинал в историята на Зимбабве е на стойност 100 трилиона зимбабвийски долара. Тя е емитирана в началото на 2009 г., в последните месеци от живота на стария зимбабвийски долар, когато хиперинфлацията вече е в своята терминална фаза.  С въпросната банкнота зимбабвийците са можели да си купят една дъвка. 

Опити за реформа

През 2009 г. страната прави рязък завой. Местната валута е изоставена и Зимбабве преминава към мултивалутен режим, доминиран от щатския долар (нещо като българския валутен борд). Ефектът е почти мигновен. Инфлацията спира, цените се стабилизират, а икономическите агенти отново могат да сключват договори и да водят счетоводство. Тази “доларизация” действа като гипс, който стабилизира счупената система, но не лекува основните структурни проблеми. Държавата губи възможността да финансира дефицитите чрез печатане на пари, а икономиката става силно зависима от притока на чужда валута чрез износ и преводи от чужбина.

На този фон икономическите проблеми отново започват да се трупат. През 2016 г. централната банка въвежда т.нар. bond notes – паралелни парични инструменти, представяни като временни и еквивалентни на щатския долар. И за гражданите, и за фирмите обаче това е познат сигнал. Доверието започва да ерозира, а паралелният валутен пазар отново се активизира. През 2019 г. правителството прави нов опит за възстановяване на паричния суверенитет, като обявява местната валута за единствено законно платежно средство. Формално това представлява връщане към национална парична политика, но реално този "рестарт" се извършва без стабилна номинална котва.

Резултатът е нов цикъл на висока инфлация, макар и далеч от екстремните стойности от 2008 г. През 2022 г. годишната инфлация надхвърля 100%, а според оценките на Международния валутен фонд средните годишни темпове за периода 2022–2024 достигат стотици проценти. Ако тези средни стойности се комбинират, ценовото равнище за периода 2022–2025 нараства приблизително 356 пъти, което означава около 35 500% натрупана инфлация за само няколко години. В исторически контекст това е “умерено” спрямо хиперинфлацията от предишното десетилетие, но за всяка нормална икономика подобен мащаб е разрушителен.

През 2024 г. Зимбабве въвежда нова валута  ZiG (Zimbabwe Gold) с амбицията тя да бъде подкрепена по-убедително и да възстанови доверието. Първоначалните проблеми и обезценката ѝ показват колко трудно е това след толкова многото провалени режими в историята. В същото време обаче се вижда и промяна в подхода. Паричното финансиране на бюджета е ограничено, лихвените проценти и резервните изисквания са повишени, а растежът на паричната база е забавен. Именно тези мерки – според оценките на международните институции – водят до спад на месечната инфлация и известно стабилизиране на валутния курс през 2025 г.

Трудните уроци на историята и икономиката

Ако трябва да обобщим паричната история на Зимбабве в едно изречение, то би звучало така: това е държава, която многократно използва паричната политика като заместител на фискалната дисциплина и всеки път плаща цената чрез срив на доверието и унищожаване на покупателната способност на своите граждани. 

Общата натрупана инфлация от края на 90-те години насам не е просто голямо число – тя представлява поредица от унищожени валути, рестарти и опити за ново начало. Днешната политика изглежда по-умерена и по-осъзната, но тежестта на миналото прави възстановяването на доверието бавен и крехък процес, който със сигурност ще доминира в икономическите дебати в страната за още много години напред.  

Но политиците в Зимбабве дават и друг ценен урок на своите колеги във всички останали държави по света - няма как да скочиш върху една и съща "мотика" по един и същи начин, очаквайки различен резултат. През годините те неколкократно доказват, че когато благоразумието отстъпи място на популизма и когато никой не е склонен да взима трудни решения в името на дългосрочни бъдещи ползи, цената се плаща от цялото общество и в повечето случаи е много висока.