Новата икономика: Как започнахме да се измъкваме от порочния кръг на инфлацията

В завихряща се спирала близо три години България се бореше с темпове на инфлация, които постоянно надвишаваха средното ниво за ЕС - период, който постави множество предизвикателства както за потребителите, така и за бизнеса в страната. Високата инфлация обикновено намалява покупателната способност, правейки ежедневните стоки и услуги по-скъпи за средния потребител. Това също така увеличава разходите за бизнеса, което може да доведе до порочен кръг от покачващи се цени, тъй като компаниите прехвърлят по-високи разходи на потребителите.

Данните от април 2024 г. обаче сигнализират за основна промяна. България не само успя да намали инфлацията си под критичните 3%, но и дори да я укроти до 2,5%, което сега е под средното за ЕС ниво от 2,6%. Тази промяна е особено забележителна предвид икономическата среда от последните няколко години, където инфлационният натиск е често срещана тема в много икономики.

Ако темата за представянето на равнището на цените в последните месеци се обвързва повече с покриването на критериите за приемане на еврото у нас, на битова ниво всеки български гражданин се интересува/ше колко ще струва даден продукт от потребителската му кошница утре.

Нека приближим фокуса на лупата и видим кога и при кои конкретни групи стоки и услуги започна пречупването на кривата на ръста на цените.

Конкретно, сред продуктите с най-голям принос за посочената по-горе тенденция са динамиката на ценовите равнища при услуги като транспорт и развлечения, където на годишна база (текущ анализиран месец спрямо същия месец на предходната година) през месец април за първи път от близо 2 години цените не само не се увеличават, но и падат, съответно с 0,5 и 1,5%. 

Същото важи за групата на млякото, млечни продукти и яйца. Ако през декември 2022 г. имаше рекорден темп на нарастване от 40,2%, то от декември 2023 г. вече се наблюдава спад на цените на тези стоки като тази тенденция се запазва във всички месеци до месец април 2024 г.

Представянето на цените на животински и растителни масла и мазнини са в топ 3 като принос, измерен като величина на спада, а не като относително тегло (ако премахнем групата на Апаратите за приемане, записване и възпроизвеждане на звук и образ, които НСИ в началото на 2024 г. най-сетне извадиха от потребителската кошница въз основа, на която отчита инфлацията), след като през м. април те спадат с 9,5% спрямо април 2023 г. Трябва да се спомене, че от март 2023 г. се наблюдава спад на този показател с известни амплитуди. За сравнение, през октомври 2023 г. животинските и растителни масла са стрували с 21,6% по-малко спрямо година по-рано!

Интересно е, че въпреки забраната за внос на слънчоглед от Украйна, наложена от ЕС през май 2023 г., цените на растителните масла като олиото продължиха да падат и то с все по-големи темпове. В детайли, при цената на слънчогледовото олио влияят редица фактори. Сред тях са цените на другите видове масла, цените на петрола, тъй като определени количества растително масло се използват за производство на биодизел, цените на консумативите и т.н.

Но с най-голям принос за разкъсването на порочния кръг на инфлацията  - и като относително тегло и величина е групата на газообразни горива с 20,2% по-ниски цени на годишна основа през април 2024 г. Тук специално тенденцията стартира в края на първото тримесечие на 2023 г. За този период най-голям спад се регистрира през септември 2023 г. (67,7%). Да припомним, че година по-рано (септември 2022 г.) НСИ регистрира рекорден ръст на цените на тези продукти от над 212%.

Твърдите горива като въглища, дървесина, нефтошисти от септември 2023 г. също показват поевтиняване на годишна база, но с по-малки темпове, допринасяйки благоприятно за общия ефект на забавяне на инфлацията, бидейки основна компонента, заедно с предходно споменатата група в ценообразуването на себестойността на най-потребяваните хранителните стоки и услуги в страната. През април 2024 спадът е с 8,2%. За сравнение, през септември 2022 г., в преддверието на отоплителните месеци в контекста на войната в Украйна, беше регистриран рекорден ръст от близо 81% на годишна база при тази потребителска група.

Може би на този фон не е изненада третият най-голям принос като величина на услугата пътнически въздушен транспорт – 15,9% на годишна база. Да припомним, че този сектор беше сред най-силно ударените от ковид кризата, а възстановяването му доведе до рекорден 72,2% ръст на цените точно година по-рано.

Пакетните услуги за почивка и туристически пътувания също имат дял в намаляване на темпа на нарастване на цените. От началото на 2024 г. този тип услуги постепенно поевтиняват, като през април вече спадът е с 8%. Известно е, че туристическият сектор пряко се влияе от динамиката на цените в сектора на горивата, хранителните стоки, транспорт и т.н.

От април и транспортните услуги вече са на дефлационна територия със спад от 2,7%.

Спад на цените на годишна база отбелязват и застраховките, свързани с жилището. Тази тенденция е трайна и започва от началото на 2024 г.

От март 2023 г. пътническият релсов транспорт отчита спад на годишна база на цените.

Домакинските уреди също поевтиняват – от месец ноември 2023 г.

При облекла, зеленчуци, обувки и мебели се отчита инфлация, но тя спада по-бързо от други стоки и услуги, давайки своя принос също.

Поглеждайки и статистиката на месечна база (април спрямо март 2024 г.) може да се очаква тенденцията на забавяне на инфлацията у нас да продължи, след като вече около половината от съставните потребителски групи отчитат спад на цените. С най-голям спад са стоките и услугите в група Развлечения и култура (2,2%). А с най-голям ръст е облекло и обувки – 6,7%.

Близки и по-далечни ефекти

В хоризонт "днес" и "ежедневие" спадът на инфлацията за потребителите означава, че покупателната способност на парите им се запазва, което им позволява да купуват повече със същата сума пари. Това е особено важно за домакинствата с фиксирани или ниски доходи, които са най-уязвими към неблагоприятните ефекти от високата инфлация.

За бизнеса намаляването на инфлацията означава по-предвидими разходи. Стабилността на цените на суровините помага на компаниите да планират по-добре, да управляват бюджетите по-ефективно и да вземат дългосрочни инвестиционни решения с по-голяма увереност. Тази икономическа среда насърчава растежа и иновациите, тъй като предприятията са по-малко заети да се справят с нестабилните промени в цените.

От макроикономическа гледна точка по-ниската инфлация поддържа устойчив икономически растеж. Той помага за поддържане на конкурентоспособността, като предотвратява ерозията на реалните заплати, като по този начин подкрепя потребителските разходи, които са важен компонент на икономическата дейност. Освен това създава благоприятна среда за чуждестранни инвестиции, тъй като инвеститорите обикновено търсят стабилни икономически условия.

В заключение, спадът на инфлацията в България до 2,5% през април 2024 г. е важен крайъгълен камък. Той е знак за относителната ефективност на последните икономически политики и позиционира България сравнително благоприятно в европейския контекст. Докато страната продължава да се справя със сложността на глобалната икономика, поддържането на стабилност ще е залогът за постигане на дългосрочен просперитет и растеж.