Новата икономика: Всички говорят за митата на Тръмп. А ефектът от депортирането?

Може би един от най-непредвидимите елементи от обещанията на Доналд Тръмп, ако бъде избран следващия месец, е депортирането на милиони лица без документи, които са влезли в САЩ без предварително разрешение през последните години.

Икономистите от Уолстрийт са направили модели, анализиращи предложенията на републиканците за повишаване на митата, като целта им е да изчислят въздействието на митата върху различни показатели на инфлацията и брутния вътрешен продукт за определени периоди от време (резултатите са почти универсално лоши за икономиката на САЩ и нейните работници ). Но същото усилие не е приложено към сценарий за масово депортиране, най-вече поради въпроса дали тогава наистина може да бъде организирано и приложено (да не говорим за правните проблеми и вероятно необходимостта от огромно финансиране от Конгреса).

Историята дава примери, на база на които може спекулира какъв би бил резултата от подобна политика, ако Тръмп наистина опита да я наложи, пише Крис Антси за Блумбърг.

През 19-ти век, САЩ започват серия от мерки за експулсиране на по-голямата част от своята работна сила – китайски работници, много от които пристигнали в САЩ, за да помогнат с изграждането на трансконтиненталната железопътна линия. По-късно ксенофобско законодателство забранява на китайците, наред с други, да влизат в САЩ.

Тези актове на изключване оставят икономиката на западната част на САЩ, където по това време се намират почти всички китайци в страната, икономически по-малка, отколкото би била без законодателството, според документ на Националното бюро за икономически изследвания (NBER), публикувано този месец. Още по-поразителното в случая е, че този ход е имал нетни отрицателни ефекти дори за очакваните бенефициенти – белите работници. Докладът служи като ясно предупреждение за непредвидените последици от подобни политически действия.

След като тихоокеанското и атлантическото крайбрежие на САЩ биват свързани с железопътен транспорт през 1869 г., сред белите американци се повяват призиви за изпращане на китайски работници обратно у дома. Те обвиняват етническите китайци в кражба на работни места и понижаване на заплатите, особено по време на икономически спадове в резултат на трансконтиненталния проект.

Политици в Калифорния, днес известна като бастион на прогресивния либерализъм, играят водеща роля в отправянето на тези обвинения.  Конституцията на щата от 1879 г. дори включва член, който забранява на корпорациите да наемат „пряко или непряко, в каквото и да е качество, всеки китаец или монголец“. Расизмът се оказа популярен в цялата страна и през 1882 г. Конгресът на САЩ приема Закона за изключване на Китай с огромно мнозинство.

Този ход засяга група, която съставлява 12% от мъжкото население в трудоспособна възраст в западните Съединени щати, според доклада на NBER на икономистите Джо Лонг от Северозападния университет, Карло Медичи от Браунския университет, Нанси Чиан от Училището по мениджмънт Келог към Северозападния университет Марко Табелини от Харвардското бизнес училище

След закона последва масово „изселване“ на китайски имигранти, докато условията за тези, които остават, са изключително тежки. „Откриваме, че актът е намалил предлагането на работна ръка от Китай с 64%.“

Изследователите установяват, че една група работници наистина се е възползвала: бели мъже, родени на Запад и работещи в минното дело. Но позитива за тях е бил повече от компенсиран от удара върху общата работна сила, които е намалил икономиите от мащаба и общата производителност. Законодателството в крайна сметка ограничава растежа на Запад в продължение на десетилетия, заключават авторите.

Западът, който по онова време разчита на трудоемко производство, отбелязва намаление на производството с около 62% в сравнение с преди решението, показва анализът. Това ограничаване на икономическата активност намалява стимулите за нова работна ръка, която да да потече към региона от източните щати, където по това време се е намирала по-голямата част от населението на САЩ. „

Като цяло изключването на китайците е довело до това, че 28% по-малко бели американци са се преместили на запад и този начин е навредило на доходите в района, пишат авторите. По-широкото отрицателно икономическо въздействие е продължило „поне до 1940 г.“ (Едва през 1965 г. на китайците най-накрая е позволено отново да мигрират в САЩ в големи количества.)

Нека се върне към днешната реалност. Платформата на кампанията на Републиканската партия, публикувана през юли, отразява ксенофобските закони отпреди повече от век с призив за депортиране на „милиони нелегални мигранти“.

Тя дойде няколко месеца, след като нов анализ на безпартийната Бюджетна служба на Конгреса показа, че нарастването на имиграцията, наблюдавано след пандемията – голяма част от която включва неразрешено влизане в страната, ще стимулира икономиката на САЩ с около 7 трлн. долара за едно десетилетие.

Повечето икономисти са съгласни, че мигрантите стоят зад значителна част от изненадващата сила на пазара на труда на най-агресивния цикъл на парично затягане на Федералния резерв от десетилетия.

В навечерието на изборите на 5 ноември, едно често цитирано оплакване е, че вълната от мигранти през последните години натоварва държавните бюджети. Наистина, редица кметове и губернатори са притиснали Вашингтон за повече федерална помощ, за да се справят с разходите за настаняване на милионите, които са пристигнали в страната.

Въпреки това, нетно имигрантите допринасят за обществената кесия, според анализ на Bloomberg Economics. В някои щати с голям дял нискоквалифицирани имигранти, тези лица „често получават повече помощи, отколкото допринасят с данъци – въпреки че те все още представляват по-малък фискален товар от нискоквалифицираните местни лица“, пишат Бхаргави Сактивел и Естел Оу.

„Общата картина показва, че имигрантите, особено висококвалифицираните, имат нетен принос и помагат за намаляване на фискалното напрежение върху публичните ресурси“, добавят те.