НСИ: Близо 63% от работещите пенсионери у нас продължават да се трудят заради финансови причини

Общо 79,1% от българите на възраст 50 - 74 г. са спрели да работят, след като са се пенсионирали, 16,7% са продължили да работят, а 4,2% не са работили в момента на пенсионирането си. Това  показват данни от проучване на Националния статистически институт (НСИ), съфинансирано от  Европейската комисия. 

От хората, които са продължили да работят след пенсионирането си, 62,8% работят поради финансови причини, 31,3%, защото им харесва да работят,  да бъдат продуктивни или социално ангажирани, а 5,9% – поради други причини. 

През 2023 г. мнозинството от хората, излезли в пенсия, са спрели да работят (64,7 на сто) или не са работили въобще (22,4 на сто), докато едва 13 на сто са продължили трудовата си дейност,  сочи проучване  на трудовата сила в ЕС на Евростат.

Най-висок е делът на хората, продължили да работят, в балтийските страни - Естония (54,9 на сто), Латвия (44,2 на сто) и Литва (43,7 на сто), докато най-ниско ниво е регистрирано в Румъния (1,7 на сто), Гърция (4,2 на сто) и Испания (4,9 на сто). 

Най-висок дял хора, които продължават да работят, защото им харесва, е отчетен в Дания (61 на сто), Нидерландия (59,6 на сто) и Италия (51,7 на сто). Най-нисък дял от работещите, които заявяват това като причина, е регистриран в Испания (17,9 на сто), Кипър (19,1 на сто) и Словакия (20,4 на сто), съобщава БТА.

От друга страна, финансовата необходимост е основната причина за продължаване на трудовата активност в Кипър (68,6 на сто), Румъния (54,3 на сто) и България (53,6 на сто). Най-нисък дял от хората, заявяващи финансовата необходимост като причина, е отчетен в Швеция (9,4 на сто), Чехия (12,4 на сто) и Люксембург (14,4 на сто).

България се намира в средата на сериозен демографски преход, като се очаква до 2070 г. населението да намалее с малко над 23 процента, каза преди седмица Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет на България при обсъждане на възможностите за модернизиране и усъвършенстване на тристълбовия рпенсионен модел в страната в рамките на четвъртото издание на форума Powers Summit, който събира представители на правителството, на политическите сили и бизнеса в дискусия по основните предизвикателства за България. По думите ѝ икономическата активност на населението над 55 години остава сравнително ниска.

Работниците и служителите над 55 години попадат в т.нар. поколение Т, известно още като „хартиеното поколение“, поколението на традиционалистите. 

Според анализ на поколенческите профили, направен по проект, в който участва българската стопанска камара, за поколението на традиционалистите пенсионирането е награда. Те са работили усърдно, планирали са, спестявали са и са отлагали задоволяването на нуждите си за по – късен момент, когато децата са поели по своя път, а дълговете са платени. Хората от това поколение основателно разглеждат пенсионирането като заслужена награда след цял живот служба на компанията, страната и семейството. За „поколение Т“ пенсионирането е време, когато можеш да правиш, да се наслаждаваш и да цениш всички неща в живота, за които не си имал време, докато си работил.

Това е оптимистичното схващане, но съвременната ситуация трансформира разбирането за пенсиониране в тревога за по-нататъшното оцеляване, се отбелязва в анализа. Представителите на „поколение Т“ си дават ясна сметка, че не могат да си осигурят нормален живот само с доход от пенсия. По тази причина и поради демографските катаклизми на пазара на труда, все по-нарастваща част от хората в законоустановена пенсионна възраст продължават да работят и след пенсиониране.  Те са изключително чувствителни към всяка промяна в пенсионната система. Немалка част от тях не могат да разчитат на подкрепа от децата си, защото са в чужбина или също имат нужда от подкрепа, изпитвайки финансови затруднения. Все повече хора от „поколение Т“ очакват от работодателите адекватни мерки, свързани с удължаването на техния трудов живот, като зачитащо достойнството и възрастта отношение, гъвкаво работно време, подходящи, съобразени с възрастта условия на труд и организация на работата, превенция на заболяванията, консолидация на опита с другите поколения работещи, помощ в приспособяването към промените и др, се отбелязва в анализа.