Съдът на ЕС отмени решение на Брюксел за злоупотреба с монопол на БЕХ

Общият съд на Европейския съюз (EС) отмени решението на Европейската комисия (ЕК), според което групата БЕХ е злоупотребила с господстващото си положение като е отказала достъп до стратегически газови инфраструктури в България. Това съобщиха от пресслужбата на Европейския съд. Делото беше заведено по жалба на БЕХ и дъщерните дружества на енергийния холдинг след като в края на 2018 година ЕК излезе с констатация, че " поведението на тези дружества представлява злоупотреба с господстващо положение на пазара за доставка на газ в България". Решението на Брюксел бе по повод жалба, подадена от "Овергаз" още през 2010 година срещу БЕХ и двете му дъщерни дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", че нарушават правилата на конкуренция в Евросъюза. Поводът е отказ да се предостави достъп на трети лица, включително на "Овергаз", до румънския транзитен газопровод 1, както и до газопреносната мрежа и до газохранилището в Чирен в периода от 30 юли 2010 г. до 1 януари 2015 г.  Според ЕК това е попречило на конкурентите на "Булгаргаз" да развият предлагането си на територията на България. ЕК наложи и глоба на дружествата в размер на 77 милиона евро.

Към момента на настъпване на фактите Български енергиен холдинг (БЕХ) — дружество, което се притежава изцяло от българската държава, има няколко дъщерни дружества, които осъществяват дейност в областта на енергетиката в България, сред които "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". "Булгартрансгаз" управлява и експлоатира газопреносната мрежа, използвана за доставката на газ в България. То контролира и единствената инсталация за съхранение на природен газ в страната, разположена под земята в Чирен, припомнят от Общия съд на ЕС.

Снабдяването на България от дълго време зависи почти изцяло от вноса на руски газ. Газът се пренася през Украйна, а след това през Румъния главно по румънския транзитен газопровод 1, стопанисван от оператора на румънската газопреносна система — Transgaz. От 1974 г. условията за експлоатация на румънския газопровод 1 се уреждат с междуправителствено споразумение между България и Румъния. През 2005 г. по силата на ново споразумение "Булгаргаз" получава изключително право на ползване върху този газопровод до края на 2011 г., а самото споразумение е удължено до 2016 г. 

Според Общия европейски съд поради липсата на алтернатива, румънският газопровод 1 е представлявал абсолютно необходима инфраструктура за преноса на руски газ към България. Макар, че "Булгаргаз" не е собственик на този газопровод, дружеството е имало изключително право на ползване върху него, което е довело до установяването на положение на контрол и следователно на господстващо положение на "Булгаргаз" на посочения пазар.

Общият съд приема обаче, че ЕК не е доказала, че поведението на "Булгаргаз" във връзка с достъпа до румънския газопровод 1 е в основата на трудностите, с които се сблъскват трети лица, които искат да получат достъп до посочения газопровод, за да доставят газ от Русия до България. Така всички нередности, които хипотетично е възможно да е допуснало "Булгартрансгаз" във връзка с газопреносната мрежа и с газохранилището в Чирен, не могат да представляват нарушение на правилата на конкуренция на Евросъюза, тъй като нито едно предприятие не е могло да навлезе на българския пазар на газ, без достъп до румънския газопровод 1, пише в решението на съда.

Общият съд приема също, че ЕК не е дала възможност на групата БЕХ да развие напълно позицията си относно нарушението, в което е упрекната, и така е нарушила правото ѝ на защита. При тези обстоятелства съдът приема, че ЕК не е доказала надлежно, че групата БЕХ е злоупотребила с господстващото си положение на пазара за доставка на газ в България, се казва още в аргументите на магистратите.