Светът на парите: Ситуацията с дълга на САЩ е по-лоша, отколкото изглежда

Пазарът на американски държавни облигации напоследък показва обезпокоителни признаци, а нарастващата доходност е индикация, че условията са по-тежки, отколкото изглеждат, смята Робин Брукс, старши сътрудник в Brookings, цитиран от Fortune.

В публикация в Substack миналата седмица той заяви, че политиката на САЩ сега е фокусирана върху предотвратяване на рязкото покачване на разходите за дългосрочни заеми и посочи усилията на министъра на финансите Скот Бесент да удвои обратното изкупуване на дълг, както и речта на председателя на Федералния резерв Кевин Уорш в Джаксън Хоул, която успокои пазарите отноно неговата ангажираност в борбата с инфлацията.

Брукс добави, че публикуваните икономически данни, които показват по-слаба активност, не са успели да понижат дългосрочната доходност, противопоставяйки се на историческата тенденция. Всичко това разкрива колко голям е натискът в посока нагоре от страна на пазара.

Въпреки че петъчният доклад за работните места изненада с положителен ефект, други икономически данни през последния месец постоянно са под очакванията, казва Брукс. Вместо пазарите да тласнат доходността надолу, за да отчетат по-бавният икономически растеж и по-ниската инфлация, доходността се повиши.

Разбира се, войната на САЩ срещу Иран също се е разгорещи през последните седмици. С изострянето на боевете и липсата на признаци за дипломатически напредък, цените на петрола отново тръгнаха нагоре, влошавайки перспективите за инфлацията.

Но Брукс твърди, че аномалното поведение при доходността по 10-годишните облигации всъщност е знак, че „търсенето на държавни облигации е по-слабо, отколкото изглежда на пръв поглед“.

Държавният дълг на САЩ, който сега е около 40 трилиона долара, започва да измества бума в сферата на изкуствения интелект от център на вниманието на Уолстрийт. Притесненията за дълга не се ограничават само до САЩ, като доходността в други водещи икономики като Обединеното кралство, Франция, Германия и Япония също се покачва.

Това е така, защото от пандемията от COVID19 насам правителствата продължават да харчат, сякаш разходите по заеми все още са на най-ниските нива от ерата на кризата, и позволяват дефицитите да се влошават, сякаш икономиките им все още се нуждаят от спешни стимули. Но икономическият пейзаж сега е съвсем различен. Лихвените проценти се повишиха рязко през последните години, за да се борят с високата инфлация, а бумът на изкуствения интелект налива стотици милиарди долари годишно в икономика, която е все по-имунна на по-високи лихви.

„Кога дългът става неустойчив? Когато световните финансови пазари го кажат“, коментира главният икономист на RSM Джоузеф Брусуелас в бележка от миналия месец. „Изглежда, че това се случва.“

В същото време купувачите на американски дълг се промениха. Чуждестранните централни банки и други институции, търсещи безопасно място за паркиране на капитала си, намалиха ролите си на пазара на държавни ценни книжа и все повече се обръщат към алтернативни убежища като златото.

Norges Bank Investment Management – най-големият суверенен фонд в света, наскоро предложи намаляване на разпределението на държавни облигации в инвестиционния си портфейл от 2,3 трилиона долара, което ще засегне главно активите му от американски държавни ценни книжа.

Тъй като традиционните купувачи на американски дълг се отдръпват, хедж фондовете се очертават като основни играчи, а те са по-чувствителни към цените, което подхранва нестабилността на пазара на дългови ценни книжа.

Това означава, че Министерството на финансите трябва да предлага атрактивна доходност, за да накара инвеститорите в облигации да се върнат. И тъй като бюджетният дефицит се насочва към 2 трилиона долара годишно, без признаци за по-сериозни опити за овладяването му, пазарът става все по-плах относно продължаването на отпускането на заеми на федералното правителство на такива нива.

За Брукс отделянето на доходността от икономическите данни води до „очевидно обяснение“, а именно, че пазарите са по-фокусирани върху перспективите за дефицита и повишават дългосрочните лихвени проценти.

„Основната динамика на пазара на държавни ценни книжа е по-тревожна, отколкото си мислите“, добави той.

Но други интерпретират нарастващата доходност като знак за силна икономика. Ветеранът от Уолстрийт Ед Ярдени отхвърли предупрежденията за предстояща дългова криза и вместо това смята, че доходността просто се връща към нормалното – каквото беше преди Голямата финансова криза и пандемията от COVID-19 да въведат ерата на ултраниските лихвени проценти.

Разбира се, настоящата траектория на американския дълг все още е неустойчива, добави той в неотдавнашна бележка, но наблюдателите на облигациите изглежда не се тревожат за това, поне не засега.

„Доходността по държавните облигации остава в диапазон, който като цяло съответства на здрава икономика, и очакваме 10-годишната доходност да остане между 4,00% и 5,00%“, прогнозира Ярдени.