Световни цени на храните може най-накрая да се понижат през 2024 г., прогнозират от Oxford Economics

Според Oxford Economics световните цени на храните се очаква да намалеят през 2024 г., предлагайки известно облекчение за купувачите, пише Си Ен Би Си.

„Нашата базова прогноза е световните цени на хранителните стоки да регистрират годишен спад през тази година, намалявайки натиска върху цените на дребно на храните още надолу по веригата“, пише икономическата консултантска фирма в скорошна бележка.

Основната движеща сила зад спада в цените на хранителните стоки е „обилното предлагане“ на много важни култури, особено пшеница и царевица.

Големите реколти през последните месеци и за двете основни култури доведоха до стабилен спад на цените. Фючърсите на пшеницата са се понижили с почти 10% от началото на годината, докато фючърсите на царевицата са паднали около 6% през същия период, според данни на FactSet.

Земеделските производители увеличиха производството както на пшенични, така и на царевица на фона на по-високите цени, след като Русия започна инвазията си в Украйна през 2022 г.

В резултат на това световните реколти от царевица за пазарната година, приключваща през август тази година, вероятно ще достигнат рекордни нива, според анализа на Oxford Economics. Реколтите от пшеница също се очаква да бъдат високи, макар и малко по-ниски от рекордното ниво през пазарната 2022-2023 година.

Войната между Русия и Украйна

Натискът при предлагането на зърно в Русия и Украйна също намаля.

Въпреки провала на инициативата Black Sea Grain през юли миналата година, украинският селскостопански износ се задържа на добри нива, пише водещият икономист на Oxford Economics Киран Ахмед.

Руският износ на пшеница също наводнява международните пазари, поддържайки цените ниски, добави той.

Пшеницата и царевицата, заедно с ориза, представляват повече от половината от глобалния калориен прием. Това означава, че посоката на цените им ще окаже критично влияние върху хранителните бюджети на потребителите по света, се посочва още в доклада.

Въпреки че цените на пшеницата и царевицата отбелязаха силен спад, цените на ориза непрекъснато се покачват, като глобалните доставки са възпрепятствани от ограниченията за износ, наложени от Индия, която отговаря около 40% от световното производство на ориз. Слабата реколта в страната миналата година също тласна цените нагоре. Противно на спада, наблюдаван при цените на пшеницата и царевицата, фючърсите върху необработения ориз са поскъпнали с над 8% от началото на годината.

Глобалните цени на храните регистрираха спад от 9% през 2023 г., според Световната банка. По същия начин индексът на световните цени на Агенцията на ООН за храните достигна тригодишно дъно през февруари, но отбеляза леко възстановяване през март, повдигнато от увеличенията на млечните продукти, месото и растителните масла.

„Очакваме цените да паднат с още 5,6% тази година, преди да се повишат на годишна база през следващата“, каза Ахмед.

Въпреки това Oxford Economics отбеляза, че рисковете за прогнозата за цените на храните все още са „в голяма степен изкривени нагоре“ на фона на потенциално неблагоприятни метеорологични условия.

Лошото време подкопава доверието на агробизнеса и перспективите за реколтата, като какаото наскоро скочи до рекордни нива, докато фермерите в Западна Африка се борят с лошото вре и болести. Ако лошите метеорологични условия продължат, перспективите за реколта могат да бъдат нарушени в други ключови региони за отглеждане на култури, се добавя в бележката.